.
Представете си, че сте заседнали в удобно рутинно положение. Животът е предсказуем, а вашата личност е оформена от обществените очаквания.
Но всеки знае, че растежът означава промяна, която не винаги е приятна. Това е интригуващата идея зад теорията на Казимир Дамбовски за положителната дезинтеграция.
Полският психолог Дамбовски разглежда човешкото състояние през уникална гледна точка. За разлика от мнозина, които възприемат тревожността и емоционалната суматоха като негативни, той ги разглежда като потенциални катализатори за растеж. Той нарича този процес „положителна дезинтеграция“.
Ето същината: Започваме с „първична интеграция“ – основната версия на личността, оформена от социалните норми и инстинкти. Но когато се сблъскаме с предизвикателства, сърдечни болки или моменти на интензивна саморефлексия, комфортната ни структура се нарушава. Това е частта „дезинтеграция“. Тя е неприятна, поставя под въпрос съществуващите ни ценности и убеждения.
Но ето и позитивният обрат: Това разпадане създава възможност. Можем да изберем да се изградим на по-високо ниво, като включим нови перспективи и по-силно усещане и съзнание за себе си. Тази „вторична интеграция“ води до по-автентична, автономна личност, водена от личен „идеал“, а не само от обществените очаквания.
Дамбовски дори предлага пет нива на развитие, всяко от които изисква известно ниво на положителна дезинтеграция, за да бъде достигнато. Мислете си за това като за изкачване на планина. Колкото по-високо се качвате, толкова по-трудно е изкачването, но гледката от върха е несравнима.
Теорията на Дамбовски е особено интересна за тези от нас, които търсят личностно развитие. Тя подсказва, че дори трудностите в живота могат да бъдат стъпала нагоре. Като приемем дискомфорта от поставянето под въпрос на собствената ни личност и мястото си в света, можем да се превърнем в по-силни, по-автентични версии на самите себе си. Това е предизвикателна, но в крайна сметка обнадеждаваща гледна точка към човешкото пътешествие.
Склонността към промяна на вътрешната среда и способността за положително влияние върху външната среда показват капацитета на индивида да се развива.
Човекът не е просто продукт на средата си, а е активен творец на себе си и на своята среда.
Развитието не може да бъде постоянно поддържане на „status quo“, не може да бъде стабилизация, хомеостаза, приспособяване към средната реалност. Напротив – то трябва да бъде надхвърляне на тази реалност, надхвърляне на по-ниските нива в полза на по-високите. Развитието не може да бъде само промяна на фазите; то трябва да бъде промяна на нивата.
Без интензивна и болезнена интроспекция и рефлексия, развитието е малко вероятно.
Психоневротичните симптоми трябва да бъдат прегърнати и трансформирани в тревоги за човешки проблеми от все по-висок ред.
Положителната дезинтеграция не е патологичен процес, а по-скоро необходим и ценен етап в човешкото развитие. Това е процес на разбиване на стари, остарели структури на личността, за да се освободи място за появата на нови, по-интегрирани и автономни форми на съществуване.
Развитието е непрекъснат процес на борба и преодоляване на препятствия.
Човекът е способен на много повече, отколкото си мисли. Не се страхувай от промяната. Тя може да те отведе до по-добро място.
Емоционалното страдание не е нещо, което трябва да се избягва или да се страхуваме, а по-скоро нещо, което трябва да се прегърне и да се използва като катализатор за растеж. Именно чрез преживяването на болка и борба ние ставаме по-наясно със себе си и с потенциала си.
Личността е самосъзнателна, самоизбрана, самоутвърждаваща се и самоопределяща се единност от съществени индивидуални психични качества. Тя се появява на нивото на вторичната интеграция.
Крайната цел на човешкото развитие е актуализацията на уникалния потенциал на човека. Това означава да станеш най-добрата версия на себе си, независимо от обществените очаквания или външен натиск.
Любовта не е просто емоция, а сила, която може да трансформира както индивидите, така и обществото. Тя е основата за истинска връзка, емпатия и състрадание.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Понякога е по-разумно да си неразумен – ВИСЛАВ ЛУКАШЕВСКИ