.

Животът представлява една непрестанна битка и затова нашите успехи, поражения, щастие и нещастие зависят до голяма степен от познанието ни за тази битка. С каквото и да се занимаваме в живота, каквито и знания да сме усвоили, ако нямаме познание за битките в живота, значи нямаме най-важното от всички познания.

Възниква въпросът какво представлява това познание? То включва познанието за войната, как да воюваме и как да се помиряваме. Човешката природа често прави грешката да взема страна – или тази на войната, или тази на мира.

Но ако изследваме историята, ще открием, че провалът на много страни често се е дължали именна на тази грешка. Имало е времена, когато различни народи са усвоили познанието за мира. Това обаче не им е донесло пълно удовлетворение, тъй като една страна от човешката природа е останала пренебрегната и неразбрана.

Войната идва от Бога също както мирът идва от Него. Плодът трябва да претърпи много процеси, за да стане зрял и сочен. За узряването му са нужни и слънцето, и дъждът. Това показва, че и войната, и мирът имат своето място. Но с ограниченото си разбиране ние невинаги схващаме справедливостта на това, което ни се отрежда. Например ако човек беше живял през всички цивилизации, той щеше да мисли съвсем различно от обикновения съвременен човек. По същия начин ние, хората сме твърде ограничени, за са проумеем това, което Бог знае за света.

Както изглежда, в настоящата епоха е развито познанието за войната. Но отсъства познанието за мира. Пълното познаване на военното дело включва познанието както за войната, така и за мира. Според мистиците това може да се научи, като водим битка със себе си и като постигаме мир с душата си. Животът на индивида не се различава особено от живота на света. Домът на индивида не се различава от света. Тялото, умът и духът му съставляват цялата вселена. Животът му може да запълни пространството от зората на сътворението да последния ден. Човек не осъзнава колко важен е животът му, същността му. Да изследва своя живот и своята същност – това е най-важното.

Здравият човек има пред вратата си опашка от болести, които чакат удобен случай да го нападнат. На вратата на богатия човек стоят цял куп хора, които чакат възможността да му отнемат това, което притежава. За човека, за когото е казано добро, мнозина само чакат да чуят да се каже нещо лошо. Колкото до човек, който разполага с власт и влияние, кой не чака удобния момент да го издърпа надолу и да го види как губи високопоставеното си положение? Какво показва това? Защо нещата стоят така? Могат да се изредят хиляди причини, но нито една няма да е вярната. Най-доброто обяснение, което може да се даде, е, че животът е непрестанна борба.

Процесът на сътворение е започнал така: според науката светлината се поражда от триене. Това е сблъсъкът на две сили. От този сблъсък на две различни сили се поражда ефект. Който в действителност може да се нарече „живот“.

Тук се крие тайната на любовта и омразата. В животинското царство виждаме, че първоначалната склонност на животните е да се бият. Тази склонност търпи изменение. Изменението, намаляването на силата на склонността, поражда у тях това, което ние наричаме добродетели. Най-доброто познание не е в познаването само на това, което е добро, прекрасно, хармонично и мирно, но и на причините, стоящи в основата на всички конфликти и битки, в които животът ни кара да участваме причината да ни липсва това познание обикновено е, че когато се изправим пред една битка, искаме да се бием, вместо първо да се научим как да се бием. А който влиза в житейската битка, без да знае как да воюва, накрая губи. Ако обаче и изучил изкуството на войната, нейните причини, той е много по-способен да води битката на своя живот.

Именно към тази истина е сочел Христос, когато е казал: „Не се съпротивлявайте на злото“. Това означава, че ако искаме да се бием всеки път, когато нещо в друг човек ни се струва неправилно или несправедливо, ще изгубим силата си. Способният генерал не е този, който винаги напада, а който е непоколебим в своята отбрана. Неговият успех е по-сигурен от успеха на онзи, който постоянно атакува. От опит знаем, че когато някой изпусне нервите си и ние не се сдържим и му отвърнем със същото, с това нищо не печелим, а само се чувстваме и изглеждаме глупаво. Ако имаме достатъчно самообладание и останем неподатливи в мига, в който другият избухне, накрая ще спечелим. Победител е не изговорилият сто думи, а онзи, който може би е изрекъл само една.

За тази битка на живота първото необходимо условие е да се поддържа войската в ред. Каква е тази войска? Това е силата на нервите. Каквото и да правим в живота, каквато и да е професията ни, ако имаме контрол над нервите си, ще сме способни да контролираме това, с което се занимаваме. Днес хората изучават политикономия и разни други видове икономика, но най-важното е да икономисваме силите, които ни дават здраве и енергия в живота. Тази войска трябва да бъде подготвена и обучена да действа по команда. Доказателство за това ще открием, когато сме способни да заспиваме по свое желание, да си почиваме, да ядем и да работим по свое желание. Тогава тази войска настина действа по наша команда.

Генералите на тази войска са умствените способности. Те са пет: способността да поддържаме една мисъл, способността да мислим, способността да чувстваме, способността да разсъждаваме и отсъждаме и основната способност на човека – тази на аз-а, на егото. Дори ако имаме тяло със силни нерви, ако тези пет способности, ръководещи войската, не са в изправност, успехът ни в битката е съмнителен.

Дори когато войската разполага с компетентни генерали, трябва да знаем срещу какво се бием, защото много често се сражаваме срещу собствените си интереси. Самата битка действа опияняващо и ние се сражаваме, без да знаем накъде отиваме. И ако накрая победим, откриваме, че всъщност сме загубили.

Днес навсякъде се наблюдава усилено търсене и ентусиазъм. Човечеството е завладяно от нов подтик да разбере живота и истината. Огромен брой хора търсят най-добрия начин да добият силата, необходима за битката на живота, а малцина отново търсят начин да установят мир за себе си и за другите. В своите търсения и двете групи са лишени от баланса, възможен само чрез разбирането, изучаването и съвместното прилагане на познанието за мира и познанието за войната.

Без да познава войната, човек не може да познава напълно мира. Без да разбира мира, човек не може изцяло да разбира войната. В настоящия момент е необходимо да се изучава животът като цяло, тоест да се изследват въпроси от рода на „Каква е целта на живота?“, „От какво наистина има полза?“, „Какво е природата?“, „Къде е целта?“. Безполезно е да практикуваме нещо, преди да сме го изучили. Какво означава светска мъдрост? Това означава човек да е специалист в битката на живота, да знае как да се сражава, как да се помирява, защо трябва да се сражава и до какво ще доведе мирът.

Трябва обаче да е напълно ясно едно: битката със себе си означава мир, а битката с друг – война.

Ако не сме практикували върху себе си, нямаме умението да се сражаваме с другите. Когато открием тайната зад цялото творение, разбираме, че този живот на многообразие е възникнал от един живот – произход и цел на всичко. Ето защо природата на изначалния живот е мир, а природата на проявения живот е война. Човек не може да съществува нито без война, нито без мир. Някой сигурно ще каже, че всички войни в живота трябва да свършат, но това е несериозно. Все едно да кажем, че светът на многообразието не бива съществува. Където има множественост, неизбежно има конфликт. И макар конфликтът да изглежда като трагедия, истинската трагедия е невежеството. Вместо да желаем да прекратим битката на живота или да противопоставяме мира, би трябвало да опознаем живота и така да постигнем мъдростта, която е целта на живота.

източник: „Алхимия на щастието“

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: В света няма никой, който може да ни бъде зъл враг, освен ние самите – ХАЗРАТ ИНАЯТ ХАН