.

На 9 март 1964 г. на бял свят в центъра на френската столица се ражда една актриса, която вълнува умовете на кино феновете от 1983г. насам.

Това е непреходната Жулиет Бинош – икона на красотата, стила и таланта, участвала в над 50 филма.

Баща й е скулптор и театрален режисьор, а майка й театрална актриса с полски произход.

Развеждат се, когато Жулиет е само на 4 години. Изпратена е в интернат заедно с по-голямата си сестра. След време тя ще каже, че не се сърди на майка си за това. След като навършва 15 години, Жулиет заживява в Париж със сестра си.

По това време започва да се изявява на театралната сцена в пиеси на Молиер и Пирандело. Учи драма в специализираното Национално училище по изкуствата, но след две години го напуска, за да се посвети на киното.

Още от първите си роли Бинош играе основно съвременни жени, които не се страхуват да изследват всички страни на живота си.

Жулиет е една от малкото актриси, които съумяват да влязат успешно в кожата на всякакви героини.

Нейната неуморност в киното, страстта, с която попива всяка нова роля и блестящите й изпълнения в класики като „Шоколад“ и „Английският пациент“ я превръщат в една от най-любимите актриси в света.

От дълги години актрисата е почитател на песните на Мистерията на българските гласове.

По време на посещението си в България през юни 2014 година, докато снимат френско-испанската продукция с българско участие „Никой не иска нощта“, френската актриса успява да чуе песните им на живо.

Каквото и да се наложи да изтърпим в живота, трябва да се отнасяме към него като към урок, като към обучение. Точно така възприемам всичко.

Никога не съм се чувствала красива. В детството ми, у дома нямахме огледало. Докато не тръгнах на училище, не се бях виждала нито веднъж, а майка ми никога не ми казваше, че съм красива…

Първият ми спомен в живота е за една голяма самота. С това е трудно да живееш.

Не съм велика французойка. Жорж Санд, Маргьорит Дюрас, Симон дьо Бовоар – това са великите французойки.

Ако звезда е човек, който излъчва светлина, то искам да съм звезда. Но ако това е някой, който бръщолеви непрекъснато за пари и корици на списания, е отвратително и не го искам.

Снимането на филми е като беленето на лук – трябва да махнеш външната обвивка и да усетиш дълбочината на образа, ако искаш той да изглежда истински.

Филмите са отворени врати и на всяка от тях, аз променям характера и живота.

Никога не съм се вкопчвала в младостта. За мен единственият начин да не остарявам е да не превръщам възрастта в проблем.

Всичко, което съм направила, съм го избрала сама.

Аз компромиси не правя!

Това, което най-много обичам в този луд живот, са приключенията в него.

Колкото повече роли играя, толкова повече разбирам, че всички хора си приличат. Всички минаваме през предателства, раздели, примирение, любов.

Сега се чувствам по-добре, отколкото на 20 години. Тогава се стараех да се харесвам на другите. Сега вече мога да си позволя да се харесвам само на себе си. Разбира се, факт е, че когато жените в нашата професия остареят, получават по-малко роли. Но нима е възможно да живееш до края на живота си със страха да се погледнеш в огледалото?

Имала съм четири предложения за брак. Два пъти в началото и два пъти в края на връзката. Никога не отговорих с „не“. Просто не дадох отговор. Трябва да призная, че едва ли ще ме споходи рицарят на бял кон.

Не сме на тая земя, за да печелим пари, а за да променяме себе си, да разширяваме кръгозора си.

Какво означава щастлив край? Това, което научаваме от живота, е щастливият край. Винаги го търсим, но пътешествието е това, което има значение. Щастливият край се крие в истинското предизвикателство. Да разберем кои сме от начина, по който се променяме, когато имаме трудности.