.
Аз си я представям c ей такива очи, огромна, с привидно разсеян поглед, който обаче вижда всичко.
Пищната й гръд се разлива от предизвикателна монументалност, а бедрата й се плъзгат плавно и неусетно винаги до някого, за да поддържа гордото си равновесие.
Завистта!
Какво би представлявало обществото ни без нея!
Нито един успех не може да се измери точно, ако на другото блюдо не кацне тя – като единица мярка.
Как щяхме да познаваме добродетелите и достойнството без нейната агресивна намеса!
И колко сиво щеше да бъде нашето трудово всекидневие без лентяйското й себелюбие!
Многолика и изобретателна, тя умее ловко да завладява съзнанието с елементи на грижовност и одобрение, и изкусно да прикрива пораженческото си влияние върху нравствените устои на живота.
Тя е навсякъде.
Човекът е постоянно застрашаван.
С похотливото шумолене на фустите си тя препъва моралната му готовност за творческа реализация, парализира стремежа му към красота и хармония, заразява мислите му с нечисти подбуди.
Зловонният й дъх завладява съществото му и от най-велико природно творение го превръща в лице, добило оня животински израз, от който всеки обръща с отвращение глава.
Живата представа за нейното хилядолетно присъствие, свързана с увереността, че тя е винаги сред нас, би направила повечето хора неспокойни, недеятелни, дори физически несигурни, ако не носехме в себе си оня свещен заряд на подтика за себеопазване.
Всичкият ни стремеж към деятелност, непреодолимата ни склонност към красота, отговорността ни пред едно изрядно бъдеще – това са предпоставките на нашето предимство.
Необходимо е енергията на смелостта ни да се организира в борба с препятствията, които завистта поставя на пътя ни.
Развитието, до което е стигнало обществото ни, способства напълно за изграждането на едно действено презрение, за да разпръснем враждебната й сянка.
Защото явлението „завист“ няма място в нашия граждански, обществен, човешки ред!
