Ема Томпсън е наградена с Ордена на Британската империя. Отличието е признание за блестящата й кариера.

Независимо, че холивудските й роли са в продукции с високи пазарни показатели, тя подхожда много избирателно към ролите, които приема да играе. Сценаристката на „Разум и чувства“ продължава да пише и играе…

Известна със своята интелектуалност, изтънченост и духовитост, макар и обвинявана от критиците в маниерност, тя не се страхува да насочва своето остроумие срещу самата себе си…

Ема Томпсън е една от десетте актьори, номинирани от Академията в една година едновременно за постиженията им в поддържаща и главна роля в два различни филма. Пази своите статуетки „Оскар“ в банята.

Освен това преподава английска литература в Кеймбридж.

Много е странно. Всяка жена, която твърди, че не е феминистка, всъщност твърди, че не вярва в равните права на мъжете и жените. Аз съм радикална феминистка от 19-годишна възраст.

Много ми е интересно като чуя: „Искахте равни права за жените – ами постигнахте ги, какво искате повече?“ Искам да посъветвам всички, които мислят така, да помислят по-добре и да се информират.

Двайсетгодишна открих феминистката литературна критика и чрез нея факта, че съществуват други гледни точки за жените, освен тези на мъжете. Учех в Кеймбридж, където преподавателското тяло беше много мъжко, и хоризонтът ми изведнъж се отвори.

Светът е все по-лош, особено към жените и възрастните.

Трябва да сложим край на днешната система, която безспорно е патриархална. Изобщо не съм сепаратистка, но трябва да заемем мястото, на което имаме право.

Не е моя вината, че има такава голяма разлика между бедните и богатите. Вината е на управляващите. Аз искам да живея в различен свят. Не такъв, в който да се събуждам с благодарност, че имам с какво да нахраня дъщеря си.

Когато бях по-млада наистина мислех, че вървим към по-добър свят, но когато погледна сега към положението ни, то е по-лошо откогато и да било. Особено за жените. Светът търгува с външността им, като забравя, че те имат умения, много по-големи от това да са красиви. Намирам това за много тревожно и тъжно.

Изглежда, че младите актриси са подложени на натиск да изглеждат по определен начин. Те изглеждат еднакво. И снимките им винаги са обработват на фотошоп за рекламите на всякакви видове продукти. Трябва да поддържат тези специфични моделски стандарти, а ако стъпят на червения килим, трябва да се движат и да се обличат като модели. Мисля, че натискът е ужасен.

Да бъдеш жена, не означава да бъдеш мъж с фуста. Трябва да се измислят нови истории, нови модели.

Всяка жена, която твърди, че мрази тялото си или не харесва определена част от него, всъщност демонстрира вид женомразие. Не бива да се правят подобни публични изказвания.

Много красиви жени са изключително досадни, защото всичко, за което могат да мислят е как изглеждат.

Мисля, че мъжете и жените трябва да седнат и да говорят за секс честно и открито. Липсата на комуникация е изключително проблематична.

Всеки проблем, малък или голям, в семейството започва с лоша комуникация. Някой не слуша добре.

Децата не се нуждаят толкова от съвет, колкото да бъдат изслушвани. И не само с половин ухо.

Майка ми не одобряваше високите токчета. В резултат, така и не се научих как да ходя на висок ток, а това се превърна в най-голямата ми мечта. Сега, разбира се, дъщеря ми има два чифта.

Виждам хора, които искат да започват живота си отново и отново. Иска ми се да им кажа просто да спрат и да опознаят по-дълбоко това, което вече имат, да последват и опознаят последствията от решенията, които вече са взели.

В брака първите 20 години човек полага основите на връзката, и едва след това започва да си прекарва добре.

В един момент браковете умират, но после се възраждат. Научете се да не се притеснявате, когато изглежда, че една връзка се разпада: тя ще се възстанови, ако продължавате да мислите за нея. Връзката, която имам днес с моя съпруг е напълно различна от тази, която имахме в началото, когато се срещнахме. Но точно това й е очарователното на любовта.

Мисля, че инфантилизирането на нашето поколение е един от най-големите проблеми на съвремието. Хората искат да са на 35, когато са на 50 и това ме кара да се замисля: защо? Защо не искат да са на годините, на които са и просто да се справят добре с това?

Не мога да понасям тази нова култура на моментната известност.

Ако достигнете до моята възраст, няма как сърцето ви да не е било разбивано много пъти. Не е много трудно да извадите от някой ъгъл на сърцето си малко от тази тъга и да си поплачете.

Ужасите са литературния жанр, който ме дразни. Не мога да ги възприема. Добре, плашат ме. Книгите за самопомощ имат същия ефект.

Бях отгледана от изключително остроумни хора, на които им се е налагало да се справят с много трудности – болести и смърт; хора, със склонност да се кикотят на погребения.

Бръчките ми са добър щит.

В началото, прекарвах много време, за да попреча на възрастни похотливи мъже да вкарат езика си в устата ми. Така беше… Смяташе се за нормално да те притесняват и непрекъснато прахосвахме енергията си срещу тези свине, вместо да я използваме за кариерата и живота си.

Аз съм по-възрастна и се нуждая от време за себе си, за да съзерцавам света, природата и да се радвам на съпруга ми и на двете ми деца. И честно казано, като се има предвид съдържанието на някои филми и колко са редки интересните роли за почти 60-годишни жени, предпочитам по-малко да снимам и да играя героини, които са адекватни на моите убеждения.

Обичам да изследвам идиота в мен.

Най-лошото ми качество е нетърпението.

Не можете да си представите какво удовлетворение може да се получи от хвърлянето на пай в лицето на някого.

Наистина е тъжно и не ми се иска да го казвам, но наистина предпочитам хората, които са страдали в живота си. Те са по-мили.

Много ми е трудно да си простя, когато загубя самообладание. Усещам го като провал. Успявам да съм спокойна в кризи, в лицето на смъртта и във всякакви болезнени ситуации. Никога не изпадам в истерии, което е много мазохистично от моя страна.

Понякога ще имаш едно, друг път друго. Никога няма да имаш всичко наведнъж, това не е добре за теб.

Осъзнах че, че във всички велики истории, дори и с щастливо продължение, винаги има нещо тъжно.

Мисля, че хората не разбират, че да си беден означава, че трябва да работиш всеки ден от сутрин до вечер, само за да оцелееш. Битува някаква идея, че бедните хора по цял ден лежат и нищо не правят.

Ние имаме зависимост от петрола по същия начин, по който имахме зависимост от тютюна, преди да осъзнаем, че той ни убива. Изкопаемите горива са били добра идея за времето си, но вече не са добра идея. Трудно е да спрем, защото има корпорации с трилиони долари, които гледат на елементите от земната кора като на свое наследство. И мисля, че една от причините хората да не искат да осъзнаят истината е, че се чувстват виновни и безпомощни.

Аз съм атеист. Предполагам, че можете да ме наричате либертариански анархист. Смятам, че религията е създадена, за да всява страх и подозрение. Аз не вярвам в Бог и всъщност намирам религията за тревожно изобретение. Обидена съм от някои от нещата, които са написани в Библията и Корана и съм готова да ги опровергая.

със сър Антъни Хопкинс

с Даниъл Дей Луис

 

Вижте още: Ние имаме бездънно езеро от потенциал точно под нашите черепи – сър АНТЪНИ ХОПКИНС

Страхът е в сърцевината на всеки избор, който правим – ДЖОДИ ФОСТЪР

Жена със знание е нещо, което много плаши статуквото – ХЕЛЪН МИРЪН