.
За него Катрин Деньов казва: „Искам да съм като Джордж Клуни. Не защото го намирам за плейбой, а защото прави интересни неща, които го забавляват.“
Джордж Клуни оглави класацията на най-високоплатените актьори на годината, съставена от американското списание Форбс
Той е актьор, режисьор, сценарист и продуцент, носител на награди „Еми“, „БАФТА“, „Златна камера“, „Европейска филмова награда“, „Сатурн“, две награди „Оскар“, три награди „Сателит“ и четири награди „Златен глобус“.
Жени се през 1989 за актрисата Талия Болсъм. След болезнената им раздяла решава да остане вечен ерген.
Дори се обзалага на по 10 000 долара с Мишел Пфайфър и Никол Кидман, че няма да се ожени повторно до 40-тия си рожден ден.
Когато това не се случва подновяват и удвояват залога, че Клуни няма да е баща преди 50-тата си годишнина. На 53 години все пак се жени за адвокатката Амал, а на 56 вече има две близначета.
Донякъде се чувствам добре остарявайки, защото при всички положения е по-добрата опция. Другата е да си мъртъв.
Ако някой те обиди или говори лъжи по твой адрес, не му обръщай внимание! Но ако това ти навреди по някакъв начин, тогава му обърни внимание и тръгни след него!
Заобикаляй се само с хора, които ще те дръпнат нагоре! И внимавай, защото животът е пълен с другите – тези, които искат да затънеш с тях!
Сърцето не поумнява. Колкото и пъти да го излъжат, то ще се разтупти за някого отново.
Единственото поражение, което може да ви се случи в този живот, е изобщо да не опитвате каквото и да е.
Който и да си в този живот, понякога се чувстваш дяволски тъжен и сам.
Най-лесният, простият и най-сигурен начин да съблазниш една жена, е да позволиш тя да го направи.
Най-добрият съвет, който съм чул в живота, беше от леля ми – великата певица Розмари Клуни: „Страхувай се да не се събудиш на 70 години от страх, че не си направил нищо от онова, което си искал на 20! Просто прави всичко, без да се страхуваш от провал! Така ще знаеш, че поне си опитал.“ Тези думи звучат в главата ми много често в последните години.
Никога не излизам на срещи с почитателки. Не е спортсменско. Не обичам, когато се опитват да ме уловят. Аз съм ловецът.
Перфектната жена за мен е с усмивката на Никол Кидман, с външност и квинтесенция от красота като Мишел Пфайфър, да е личност като Джулия Робъртс и да има амбицията на Дженифър Лопес.
Преди да стана актьор, се занимавах с какво ли не – рязах тютюн, продавах женски обувки. Така беше в Кентъки през 1979 година. Жените убиваха за обувки, а на мен ми трябваха пари.
Ясно помня времето преди успехите ми, когато седях на пода в килера на един приятел, напълно разбит. Приятелите ми искаха да излязат, за да хапнат по хамбургер, а аз нямах пари дори за това. Те, разбира се, предлагаха да ми услужат, но аз не исках. И това се случваше неведнъж… Помня как моят приятел Брад тогава ми зае 100 долара. Днес той управлява нашата обща продуцентска компания. И знаете ли – аз все още му дължа тези 100 долара.
Най-хубавото в моя живот са приятелите. Онези, които съм приел за мое истинско семейство и така е повече от 35 години. Това са онези всички момчета, които са честни с мен, а аз им отвръщам с взаимност. На тях не им пука къде работя, те имат своя работа, свой живот и свои семейства. Но всяка неделя ходим на кино, играем баскетбол, събираме се заедно или пътуваме. Пазим своето приятелство.
Скъпите коли и мотори са за да ви обръщат внимание. Аз съм уморен от това внимание, затова карам обикновени коли.
Обожавам да пътувам сам с мотора си, да спра в малък непознат град и да пия в бара с местните.
Най-малко приличам на метросексуален тип от всички, които можете да срещнете в Холивуд. Никога в живота си не съм ходил на маникюр и се подстригвам абсолютно сам.
Да вляза в политиката? Абсурд. Имал съм прекалено много жени, взимал съм прекалено много наркотици и бях на прекалено много щури партита.
Благодарение на дядо си научих, че смъртта е най-личното и съкровеното нещо за човека. Често ме питат: „Не се ли страхувате, че ще умрете сам?“ Всички умират сами. Точка. Когато дядо ми умираше, той не гледаше към нас… а някъде там…
Бях там, когато чичо ми Джордж почина. Последните му думи бяха: „Колко е обидно…“ А аз се замислих – за какво ли говори – дали за пушенето, дето му съсипа здравето, дали за пиянството, дали изобщо за живота – че не е направил онова, което е могъл. Тогава си казах, че не искам някой ден да се събудя на 65 и да си кажа: „Колко е обидно!“
