.
Най-висшата мъдрост
Една зимна нощ в провинцията, където се намирал голям манастир, имало обилен снеговалеж.
Сутринта учениците трябвало буквално да газят до кръста в снега, за да стигнат до залата за медитация.
Учителят събрал всички ученици и ги попитал:
– Кажете какво трябва да направим сега?
Първият ученик казал:
– Следва да се помолим снегът да се стопи.
Вторият предложил:
– Необходимо е да изчакаме всеки в килията си, а снегът рано или късно ще изчезне.
Третият казал: – На всеки, който е познал истината, трябва да му е все едно – дали има сняг или не.
Учителят заявил:
– А сега чуйте аз какво ще ви кажа.
Учениците притихнали, за да чуят висшата мъдрост.
Учителят ги огледал, въздъхнал и казал:
– Грабвайте лопатите и действайте!
Каква е поуката ли: да не забравяме никога това, което наистина помага – действието!
