.

Когато се опитваме да предскажем как ще се чувстваме в бъдеще, ние естествено се опитваме да използваме миналото като ориентир. Този метод понякога работи добре, но нека не забравяме своите пристрастия по отношение на близкото минало.

Така че, ако си представяме какво би било едно бъдещо пътуване с влак – напр. през следващата година, вместо да се съсредоточим върху стотиците пътувания с влак, които сме направили през годините, няма как да не визираме последното си пътуване.

И ако споменът ни от последното пътуване с влак е свързан с изнервени хора, носещи предпазни маски, това ще бъде от първостепенно значение в съзнанието ни, когато мислим за пътуванията си в бъдеще, въпреки че нямаме представа колко време ще продължи ситуацията, свързана с пандемичната обстановка.

Не можем да не се концентрираме върху това как се чувстваме в момента.

Когато например пациентите с хронично главоболие описват интензивността на болката си, те са повлияни от главоболието, което са изпитвали предишния ден, а не от интензивността на болката като цяло.

Психологът от Харвардския университет Дан Гилбърт е открил, че когато разглеждаме определени събития, нашите когнитивни процеси благоприятстват крайния резултат.

Това е известно като „пристрастие към въздействието“ и то ни кара да се съсредоточим върху основните характеристики на дадено събитие.

Така например ако отиваме към ресторант на обяд в провинцията, може да си представим момента, в който седим на слънце в красива градина и се наслаждаваме на храната.

По-малко вероятно е да си представим пътуването до там, търсенето на ресторант с градина, чувството на гладно нетърпение и възможността за дълго задръстване по пътя към дома.

Когато очакваме дадено събитие да ни донесе радост, ние сме склонни да се фокусираме върху положителното предчувствие, но когато има вероятност то да бъде отрицателно, лошите помисли засенчват нашите очаквания.

Затова си представяме, че всичко, свързано с ходенето на зъболекар ще бъде ужасно, без да се замисляме за пътя до кабинета, разговора с рецепциониста, закачането на палтото в чакалнята и излизането от там и всъщност това, че най-лошите усещания може да продължат само няколко минути.

Едно оптимистично тълкувание би означавало, че нищо не е толкова лошо, колкото очакваме, но уви и нито толкова добро.

Но пристрастието към въздействието може да ни накара да вземаме и грешни решения.

Можем да си представим, че нова работа със скромно покачване на заплатите ще промени живота ни. Ако премахне стреса от постоянните парични притеснения, тогава може.

Но що се отнася до максимизиране на нашето щастие, ако вече се справяме финансово, обичаме старата си работа и сме добри приятели с колегите си, това може да не е най-добрият ход.

При много от нас се забелязва тенденция към надценяване на силата на емоциите в бъдеще.

В проведено проучване в САЩ ученици са помолени да си представят какво биха почувствали, ако техният отбор по футбол спечели или загуби следващия мач.

След това участниците са попитани как се чувстват всъщност няколко дни по-късно.

В резултат е отчетена тенденцията за надценяване на щастието от победата и разочарованието от загубата.

Това е така, защото учениците забравят всички останали неща, които също биха се случили за един ден, които също биха повлияли на настроението им за добро или лошо.

Но когато изследователите прилагат същия експеримент, този път задачата към участниците е да опишат един свои типичен ден точно преди да направят прогнозите си, учениците са много по-точни в описанието на очакваните реакции.

В книгата си „Препъване на щастието“ Даниел Гилбърт пише, че ние надценяваме радостта и тъгата от променящите живота преживявания.

Победител в лотарията, например, няма да прекарва всеки миг, празнувайки с шампанско и позирайки с гигантски картонен чек за милиони.

Нито някой, който е претърпял сериозен битов инцидент, ще прекара цялото си време в шок от случилото се, нито ще преустрои дома си, за да го направи по-достъпен, нито ще обмисля как се е променил животът му през цялото време.

Когато си представяме някоя и друга ситуация, ние сме склонни да се фокусираме върху първоначалното въздействие и често забравяме, че всъщност много скоро ще се приспособим към промените.

Някои от тези първоначални усещания или за радост, или за отчаяние в един момент ще изчезнат.

Като цяло това е нещо добро. Точно както имаме физиологична имунна система, нашата психологическа имунна система ни защитава.

Прогнозирайки крайния резултат от дадена възможност ние се насочваме към решения, които ни поставят в безопасност, като това също ни позволява и да се адаптираме, когато нещата не са тръгнали по план.

В интервю за BBC Radio Пол Долан, професор по поведенчески науки в Лондонското училище по икономика казва:

С повечето неща, които животът ни среща, ние свикваме сравнително бързо, много по-бързо от колкото бихме очаквали. Когато получите увеличение на заплатата, радостта от това увеличение се изпарява за отрицателно време. 

Ако тенденцията ни да се фокусираме върху екстремните или най-скорошните преживявания, а не върху най-типичните, ни пречи да предскажем точно как ще се чувстваме в бъдеще, как бихме могли да вземем най-добрите решения?

В книгата си „Щастие по дизайн“ Долан препоръчва да се изследват възгледите на хора, които вече са предприели промяната, която обмисляме.

Или просто да попитаме околните какво правят, поставяйки се пред нашите възможности, защото ние сме склонни да гледаме по-адекватно и в по-дългосрочен план, когато мислим за избора на други хора, отколкото за себе си.

Но той казва също, че е важно да зададем правилния въпрос, не „Трябва ли да приемем новата работа?“, а „Как мислим, по какъв начин ще се промени живота ни, ако сменим своята работа?“

Примерът, който представя Долан е скорошно изследване, водено от Дженифър Робъртс, професор по икономика в Университета в Шефилд, който установява, че по-дългото пътуване до работното място е свързано с влошаване на психичното здраве, особено сред омъжените жени.

Преместването по-далеч от работата, за да се сдобиете с по-голям дом, може да ви предостави допълнителна стая, но нея ще използвате само понякога, а ще търпите неудобствата от пътуването си всеки ден.

Това е нещо, което вашият приятел може да посочи предварително, когато му представите своите идеи за промяна.

източник: bbc.com