.
НАУЧИХ СЕ…
Да не обвинявам никой за моите изживявания…
Да наблюдавам себе си при всяка една ситуация…
Да съм благодарен за всичко…
Да се вслушвам в Душата си…
Да бъда щастлив!
… че, изживявайки ние се учим,
а учейки се, ние изживяваме …
и осъзнаваме себе си
като същности, сътворяващи Вечното-
самотни и свободни.
ЗАЩО?
Не искам Любовта да бъде задължение
в този свят, изпълнен с красота,
и всеки миг, прекаран във забвение
да поражда пустота.
Защо не черпим мъдрост от цветята,
като растем безмълвно и с възторг
и със стремежа си към красотата
да вървим по своя път.
Защо човек се чувства тъй самотен
в тоз огромен свят от красота.
Защо не искам Любовта да бъде задължение?
Защо?
Отърсвайки се от общоприетите заблуди
заслушан в себе си усетих
как в мен започна „нещо“ малко да расте
и незримото да става зримо – моята Душа!
Аз вече зная,
защо не искам Любовта да бъде задължение
и Душата ми да е пленница смирена на реалността!
Защото,
Любовта Е
Духът на Вечното в Мен!
автор: Венцислав Димитров, „ВечноТо“