.
Няма нито напразни знания, нито напразни усилия. Месеците живот на гъсениците поражда ден живот на пеперудите.
Бракът е като обсадена крепост: тези които са вътре, искат да се измъкнат, тези които са отвън, мечтаят да проникнат вътре.
Да говориш за жените в множествено число и сегашно време е напълно нормално за младия човек; но когато жената говори за мъжете в множествено число и минало време – това я обезценява повече и от климакса.
Това, което няма край, няма и ценност.
Последните километри, така както и първите, винаги са най-дългите. Когато докосваш пътя – целта е още твърде далечна. Когато пътят е почти преминат, те сковава страх. Приближавайки към целта, започваш да разбираш, че тя даже не е етап, а просто крайпътен камък, покрай който, без да забавя своето движение, преминава животът. Законът на инерцията най-жестоко действа не толкова в сферата на пространството, колкото в сферата на времето.
Всеки вижда в другия това, което иска да види. Всеки вижда своите очи и своите цветове.
Тези, които обичаме, далеч не винаги се обичат един друг.
Да отклониш хората от тъжни мисли, да ги оставиш да мислят, че самите те са желали да се отклонят от тъжните мисли, е най-висшето изкуство.
Когато законът стане закон на джунглата, да бъдеш извън закона е голяма чест.
Да си нещастен е толкова лесно, толкова глупаво, толкова достъпно!
Няма съмнение, че добрите чувства изглеждат безвкусни за някой, който е свикнал да култивира другите.
Този, който нищо не иска, понякога получава много.
Уважението, което изпитваме към ближните си, обичайно се основава на сравнение с нас самите.
Жените крещят: „Ти си моят бог!“. А мислят: „Ах, ти мое кученце!“.
Мълчанието още не е всичко: устата може да не говори нищо, но лицето – не винаги.
Силата на някои жени не е по-добра от силата на някои мъже. Когато бащата заема твърде много власт в семейството, децата се бунтуват; когато силата на майката е твърде силна, децата стават разглезени.
Някой е казал, че за душата няма нищо по-страшно от студа.
Няма по-добро средство за принуда от вежливостта.
Клеветата е последното убежище на безсилието.
Мъжът, който осквернява жената, винаги осквернява в лицето ѝ своята майка.
Всички деца са ехо на своите родители.
Ако човек чувства своята посредственост, той я преодолява и в известен смисъл я елиминира. Истинската посредственост винаги е пълна със самодоволство.
Обществото би било идеално, ако всички жени са омъжени, а всички мъже ергени.
Аз мисля, следователно си противореча.
Непоносимият човек невероятно бързо ви прави и вас непоносими.
Да приемеш себе си означава да заслужиш правото да бъдеш себе си.
Като правило, при приказливите хора мълчанието е знак за гняв.
Любим метод на лицемерите е да наричаме искреността цинизъм, както глупаците наричат истината парадокс.
Ерве Базен е френски писател, участник в Съпротивата, борец за мир.
Писателят се ражда на днешния ден, 17 април, през 1911 година в Анже, Франция. Завършва литература в Сорбоната. През 1947 г. става носител на наградата „Аполинер“ за дебютната си стихосбирка.
В по-късните книги психологията отстъпва на свободното творчество и хумористичната му книга „Да оскубем птицата“ получава наградата за черен хумор „Ксавие Форнере“.
Член е на Академията Гонкур от 1958 г. и неин председател от 1973 г. до края на живота си.
Умира на 17 февруари 1996 г.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Ти искаш това, което имаш и точно затова го имаш – ЛАРИ УИНГЕТ