.
Високо: Полетът на духа над суетата
В безкрайните простори на българската музикална душа, песента „Високо“ на група ФСБ, сякаш изваяна от стиховете на Евтим Евтимов, се извисява като емблема на стремежа към духовно извисяване.
Всяка нотка е като помахване на крилете, носещи ни над дребните сплетни и завистта, които теглят надолу. Текстът е пропит с мъдрост, описвайки пътя към истинското величие – не в материалното, а в извисяването на духа.
„Високо, високо, високо“ – повтаря се рефренът, сякаш ни зове да се откъснем от земните вериги и да полетим към звездите.
Музиката, композирана от Румен Бояджиев и Константин Цеков, е истински шедьовър. Тя е едновременно нежна и мощна, пренасяйки ни в емоционално пътешествие, изпълнено с надежда и вдъхновение.
„Високо“ е не просто песен, а манифест. Тя е послание за силата на човешкия дух, за способността ни да се издигнем над посредствеността и да докоснем величието.
Всяка дума, всяка мелодия е като лъч светлина, прорязващ мрака на съмнението и ни показва пътя към истинското ни аз. „Високо“ е химн на свободния дух, на вечния стремеж към по-доброто, към красивото, към възвишеното.
Не е случайно, че песента се превръща в емблема на няколко поколения българи. Тя е вдъхновявала и обединявала хора от всички възрасти и сфери на живота.
„Високо“ е не просто песен, а част от българската душа. Тя е послание, което ни напомня, че истинското величие е вътре в нас, че можем да се издигнем над суетата и да докоснем звездите.
ВИСОКО
Високо, високо, високо,
високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.
Високо, високо, високо,
над завист и обида.
Високо, високо, високо,
високо да те видя.
Високо, високо, високо,
над всичко днес бъди
и обич синеока –
звездите са звезди.
Високо, високо, високо,
и обич синеока,
звездите са звезди
защото са високо.
Да те видя – високо застани.
Да те видя – над дребните сплетни.
Да те видя – над всичко днес бъди.
Да те видя.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ – ТАНГРА