.

Шарл Бодлер се ражда на 9 април 1821 г., в Париж, за да се превърне в една от най-скандалните и противоречиви фигури на 19 век.

Пристрастен към oпиyмa и пиенето, решава да опише опита си в три пространни есета, посветени на дpoгата и без никакво притеснение описва психологическото въздействие на oпиyмa и xaшиша, внимателно изследва проникването на отровите в гънките на мозъка и образите, които те пораждат – „хармония в най-очарователна форма“, „мигновено овладяване на рая“, „огъня на едно лъжливо щастие и лъжливо просветление“, „подбуждане към постоянно самовъзхищение.“

Неговите „Цветя на злото“ е вероятно най-значителната поетична колекция, публикувана в Европа през 19 век, вдъхновение за много от следващите поколения поети. Бива високо оценена от малък кръг читатели, но сюжетът й предизвиква недоволството на критиката и широката публика.

Основните теми за ceкса и смъртта са смятани за скандални и книгата се превръща в нарицателно за неблагоприличие. Поетът, издателят му и печатарят му са съдени за нарушаване на обществения морал.

Всички буржоазни тъпаци, произнасящи непрекъснато думите: „Неморално, неморалност, морал в изкуството“ и други глупости, ме карат да мисля за Луиз Вилдиьо, пpoститyтка за пет франка, която, придружавайки ме веднъж в Лувъра, гдето никога не бе стъпвала, започна да се изчервява, да си крие лицето и като постоянно ме дърпаше за ръкава, ме питаше пред безсмъртните статуи и картини как е можело да се изложат публично такива неприлични неща.

Животът е болница, в която всеки болен гори от желанието да си смени леглото. Този тук иска да страда до печката, онзи мисли, че ще оздравее, ако е до прозореца. На мен ми се струва, че ще бъда добре само там, където не съм.

Красивото е винаги странно. Не искам да кажа, че тази странност е постигната преднамерено, хладнокръвно, понеже в този случай тя би била чудовищна, би излязла извън релсите на живота. Казвам само, че красивото винаги съдържа малко чудатост, наивна, неволна, несъзнателна чудатост, и че именно тази чудатост го прави красиво. Тя е негов белег, негова особеност. Обърнете съждението ми и се опитайте да си представите банална красота!

Да създадеш образец – това е гениалността.

Най-тежка е работата, която не се решаваме да започнем, тя се превръща в кошмар.

Вдъхновението идва след ежедневна работа.

Жената е покана за щастие.

Любовницата е бутилка с вино, съпругата е бутилка от вино.

Единствен Бог може да управлява без да съществува.

Тъй като въображението е създало света, справедливо е да го управлява.

Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува!

Силният предугажда брат във всичко силно и вижда свои чеда във всичко, което се нуждае от закрила или утеха.

Злото се извършва без усилия, естествено, докато доброто е винаги форма на някакво изкуство.

Светът се върти около неразбирателството.

Всички сме родени, белязани от злото.

Свещеникът е изключителен човек, защото той кара тълпата да вярва в шокиращи неща.

Харесва ми Вагнер, но моят тип музика е звукът от котка, провисена за опашката през прозореца, опитваща се да се хване за стъклото с нокти.

Всеки здрав човек може да изкара два дни без храна. Но не и без поезия.

Разсъдливост и мечтателност определят съвършената личност.

МЕЛАНХОЛИЯ

Когато натежи като капак небето
върху духа, съзнал печал и нищета,
и хоризонта цял обгърне, при което
ни праща черен ден, по-тъжен от нощта;

когато този свят прилича на килия
и като прилеп чер надеждата, едва
размахала криле, се блъска и боли я,
в разкапания свод ударила глава;

когато дъжд струи и бързите му дири
с решетка на затвор огромен бих сравнил
и мълчалива сган от паяци-вампири
изплита мрежи в кът на мозъка унил,

камбани с бесен звук отекват в надпревара
и небосвода цял от ужас е обзет,
като че духове подир прокоба стара
витаят по света с ридания безчет.

И катафалки, без мелодия привична,
без барабанен гръм, се влачат бавно в мен;
Надеждата е в плач и мъка деспотична
развява черен флаг над моя лоб смразен.