.
Колкото и да е странно, злите хора често са деструктивни именно защото се опитват да разрушат злото. Проблемът е, че го локализират погрешно.
Вместо да унищожат другите, би трябвало да унищожават болестта в самите себе си.
Тъй като животът често заплашва представата за собственото им съвършенство, те нерядко са заети с това усърдно да ненавиждат и да унищожават живота – най-често в името на правдата.
Грешката им може би е не толкова в това, че ненавиждат живота, колкото в това, че те ненавиждат греха в себе си.
Злите хора са изцяло отдадени на това да запазят съвършения си образ, те постоянно полагат усилия да поддържат привидната си нравствена чистота. И са много загрижени за нея.
Такива хора притежават остра чувствителност за социалните норми и за това какво може да си помислят другите за тях.
Думите „образ“, „привидност“, и „погледнато отвън“ имат ключово значение за разбирането на морала на злите хора.
Макар че сякаш са лишени от всякаква мотивация да бъдат добри, те усилено се стремят да изглеждат добри. „Добротата“ им е само преструвка. Тя по същество е лъжа. Именно затова те са „хора на лъжата“.
В действителност, лъжата има за цел не толкова да заблуждава другите, колкото да залъгва тях самите. Те не могат или не искат да понесат болката на самообвиненията.
Поддържат благоприличето на живота си като огледало, в което да се виждат праведни.
Но самозаблудата би била излишна, ако злите хора нямаха чувство за добро и зло.
Нали лъжем само когато се опитваме да прикрием нещо, за което знаем, че е нередно.
Актът на лъжата трябва да се предхожда от наличието на някакви зачатъци на съвест. Криеницата е излишна, ако поначало нямаме чувството, че нещо трябва да бъде скрито.
Помислете си само каква психическа енергия е необходима, за да се поддържа постоянно една толкова типична за злите хора привидност!
Те сигурно изразходват за неискрените си оправдания и рушителни компенсации поне толкова енергия, колкото здравите хора влагат в любовта. Защо?
Каква сила ги е обладала, какво ги тласка? По същество това е страхът.
Те се ужасяват от мисълта, че привидността може да се разпадне и те да бъдат разобличени пред света и пред себе си.
Страхуват се постоянно, че ще трябва да погледнат злото у себе си направо в лицето.
От всички емоции страхът е най-болезнената. Независимо колко усърдно се стараят да изглеждат спокойни и хладнокръвни във всекидневните си дела, злите хора, изживяват живота си в страх.
Той е истински кошмар – страдание, толкова хронично, така втъкано в характера, че може дори да не го усещат.
А дори и да можеха, вездесъщият им нарцисизъм въобще не би им позволил да го признаят.
Дори да не сме в състояние да съжалим злите хора за ужасните старини, които ги чакат, или за това какво ще стане с душите им след смъртта, определено можем да ги съжалим за това, че прекарват живота си в почти непрестанни страхове.
Лесно е да мразим лошите хора. Спомнете си обаче съвета на Св. Августин да ненавиждаме греха, но да обичаме грешника.
Когато разпознаете някого като носител на злото, спомнете си, че от това ви предпазва само Божията воля.
Обявявайки определени човешки същества за носители на злото, аз явно се решавам на сурово критична стойностна оценка. „Не съди, за да не те съдят“, учи моят Бог.
Тези така често цитирани извън контекста думи на Исус всъщност не означават да не съдим ближните си. Защото после той добавя: „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си“.
Той е искал да каже, че трябва да бъдем много предпазливи, когато съдим другите, и че тази предпазливост започва от самопреценката.
„Хора на лъжата“
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Смирение означава да познаваме себе си такива, каквито сме в действителност – МОРГАН СКОТ ПЕК