Джеф Фостър е роден през 1980 г. в Лондон. Изучава астрофизика в Кембридж. След мъчителен период на депресия и самота тръгва по пътя на духовното просветление. В търсене на безусловната истина и цел на съществуването той стига до осъзнаването, че усещането за отделност на личността е само илюзия, и определя това като момента на своето Пробуждане.
„Един тибетски монах, прекарал повече от 18 години в китайски затвор и трудов лагер, разказа пред мен, че имало моменти, когато се намирал в истинска опасност.
„Каква опасност? За какъв вид опасност говориш?“ – попитах го, като очаквах да ми разкаже за изтезанията в китайския затвор.
„Много често – обясни той – имаше опасност да изгубя състрадание към китайците.“ – Далай Лама
Противно на разпространеното мнение, на света няма „зли“ хора, а само такива, които вярват сляпо, че тяхното разбиране и тълкуване на реалността е единственото правдиво, и отхвърлят като немислима възможността да срещнат другия в уязвимото доверие на близостта и пропитата с радост, дръзновена несигурност.
Да виждаме „зло“ в света около нас, е признак на силно стеснено зрение – то показва, че проявяваме болезнена съпротива и отхвърляме естествената цялост на битието, че сме изгубили връзката с истинската си природа, която е необятна и неограничена, и със знанието, че не съществува отделна и изолирана от цялото „личност“.
Това е породено от страха вкопчване в минали истории и мнения и пълната противоположност на целебното потапяне в безкрайния океан на осъзнаването.
На този свят няма „зли хора“, а само такива, които живеят с потискан страх от живота и всекидневно реагират с този страх.
Злото е просто състояние на ума. Вкопчване в миналото.
А осъзнаването на това е основата за искрено състрадание към онези, които се изкушаваме да съдим, като им прикачваме етикета на „злото“.