.

Това, че никой не знае как точно изглеждат вътрешните ни демони, увеличава личната свобода на този, който ги показва.

На 30 март се навършват 270 години от рождението на един от първите художници, който вижда в изкуството начин за изразяване на себе си и на вътрешните терзания и чувства.

Много хора се опитват да си обяснят създаването толкова велики шедьоври с тежкото му заболяване и пълното разстройство на психиката към края на жизнения му път.

„Сънят на разума ражда чудовища.“

Колекцията „Черните картини“, са най-смразяващите и известни картини на Гоя, които всъщност никога не са били предназначени да бъдат виждани от някого, освен от самия него.

В залеза на живота си, загубил изцяло слуха си, Гоя се премества в къща в покрайнините на Мадрид известна като „Имението на глухия“, тъй като предишният собственик също бил глух.

В уединение Гоя започва да изразява вътрешните си терзания, рисувайки директно върху стените на къщата с блажни бои.

Черните картини никога не е били наименовани, нито пък получили някакво логично обяснение от автора си. Гоя ги рисува директно върху стените на къщата, без никакво намерение да ги съхрани по някакъв начин, за да видят бял свят. За щастие, са намерени и качени на платна за показ в музея Прадо – Мадрид.

Най-известната и зловеща сред тях е „Сатурн поглъща сина си“.

„Фантазията, лишена от разум, създава чудовища; съюзена с него, тя е майка на изкуството и извор на прекрасното.“

Вътрешният гняв е очевиден, виждайки как Сатурн разкъсва сина си, но другите рисунки показват, че умственото състояние на Гоя е много по-задълбочено и сложно.

Много от лицата на героите в картините са изобразени уродливо и гротескно, с което художникът отива извън яростта и умопомрачението, за да се зарови в душата на хората, показвайки това, от което се страхуват и се опитват да прикрият вътре в себе си.

Философите се нуждаят от много томове, за да изложат нови си идеи. На Гоя му стигат няколко мацвания с четката върху платното и готово – в природата няма линии, имаме достъп до предметите само през нашите възприятия, които са винаги само частични.

За него човешкото поведение по-рядко се води от разума и съзнанието, а през повечето време сме вътрешно разкъсвани от инстинкти и несвързани, противоречиви желания.

Гоя е един от първите ни учители за това, че лудостта не е липса на разсъдък, а прекаляване с разсъдъка и че истината ще съществува, но само ако не забравяме вътрешните си демони.

„Изкуството е начин едно сърце да покаже на друго сърце къде е намерило спасение.“