.
Съпружеската измяна е протест срещу монотонността на брака. Това е търсене на маскарада и тайната. Това е предизвикателство към всичко рационално и правилно в семейното битие.
И най-главното – това е протест против самотата, породена от брака.
Съпружеската измяна може да бъде случайна или съзнателна. Границата между тях е едва забележима. И едната, и другата са в резултат от самотата в брака.
Но съзнателната измяна, за разлика от случайната, винаги произлиза от осъзнаването на самотата. Това осъзнаване поражда необратимото желание за измяна и волята към измяна.
Случайната измяна винаги е неслучайна, обаче осъзнатата измяна се подготвя не от играта на случая, а от играта на ума. Осъзнатата измяна винаги е насочено движение към измяна.
Заедно с това е факт, състоял се доста време преди да се материализира. Материализирането на измяната изпъква като нещо вторично и затихващо, иначе би могло да бъде само при внезапната поява на любов.
Осъзнатата измяна е предварителна измяна в сърцето. Тя изразява най-дълбоката вътрешна криза на човека – на човек, който трябва, но не желае да прекъсне отношенията си с чуждия човек.
Такава измяна е протест и срещу монотонността на брака изобщо, и срещу конкретния брак с конкретно лице.
Разбира се, осъзнатата измяна може да е в резултат на желанието да се спаси брака чрез засилването на нови усещания, временно отдалечаване от партньора и така нататък, но винаги внася във взаимните отношения онова чувство на раздвоеност, при което двамата с много усилия /а понякога и никога/ да не успеят да стигнат до преживяването на единство и щастие.
Понеже е едно – да спасиш своя възлюбен /възлюбена/ от сивотата на брака чрез създаване на нова пълнота на битието, но е съвсем друго – да бягаш от тази сивота към нов партньор и нова пъстрота на битието, които рано или късно ще се превърнат в нова сивота…
Съпружеската измяна може да бъде предизвикана от сексуална и еротична самота. Ето защо можем да говорим за сексуална и еротична измяна.
Първата, по правило, се появява само в резултат от недоразбирането на двама и, проявявайки се като действително случайна, е възможно да бъде опростена и разбрана много по-бързо.
Втората е в резултат на дълбоко, понякога непреодолимо отчуждаване, в търсене на родното и съзвучното. Това е взаимно бягство от самотата.
Отчуждили се в брака хора, мъчително обвързани от собствените си деца или от материални обстоятелства, всъщност от самото начало пребивават в състояние на взаимна еротична измяна.
Силата на духа и красотата на душата на всекиго от тях ще се изразява в това, доколко случайната измяна на всеки не стане осъзната и накрая не доведе до разрив, който да създаде нова, по-чиста еротична самота и еротично единство.
Между крайностите на сексуална и еротична измяна съществуват безбройни варианти.
Така например, чисто сексуалната измяна, когато мъжът получава от любовницата си онова, което се стеснява да предложи на съпругата, а тя не го разбира или се стеснява да го разбере, и чисто еротичната измяна, при която жената, сексуално и домашно е предана на съпруга и децата, но има и друг мъж за по-богато духовно общуване, се смесват по особен и трагичен начин.
Сексът и еротиката са взаимно проникнати, като създават причудливи граници на самотата на изменящите мъже и жени.
Измяната е възможна като заслепяване, което продължава с дни, дори с години. В този случай възниква измяна на любовта чрез илюзията за любов. При такава измяна сексуалното и еротичното стигат до максимално трагичното сливане, което води към бездната и поражда бездна.
Измяната е възможно да притежава глобални метафизични причини, които надвишават и лицето, на което се изменя, и самия брак. Понякога тя е резултат от обикновеното любопитство и жажда на познание на все повече мъже и жени, което тласка хората към неразумни постъпки.
Понякога тя надхвърля любопитството, познанието и незадоволеността.
Ако жената поиска мъжът да й измени, трябва да престане да го разбира.
Ако мъжът поиска жената да му измени, трябва да престане да я посвещава в съкровените си мисли.
Да разбираме мъжа означава да разбираме дейността, която го увлича. Именно тя придава на мъжа еротична цялост и привлекателност, само чрез тази дейност жената би могла да достигне сърцето на мъжа и да се наложи там.
Само като разбере дейността на мъжа и му стане съучастница, жената може да се надява, че е разбрала целия мъж – чак до сексуалните му проблеми, а също и своята неповторимост за мъжа.
Да разбираме жената означава да разбираме нейната любов или еротична привързаност към мъжа.
Ако за мъжа еротичното се реализира както в общуването с жената и семейството, така и вън от тях – в съзидателната дейност за нацията, за човечеството, то истинската жена изцяло се реализира в общуването с мъжа. Тя дълбинно желае да се отдаде на неговата цялостност и устрем, аз да им служи и намери смисъл.
Мъжът често пъти изменя не с най-красивата, а с най-разбиращата го жена. Жената понякога изменя не с най-силния мъж, а с най-увлечения в нещо, поради това най-цялостен и мъжествен.
Само любовта може докрай да оправдае измяната. Но тя оправдава измяната в случая, когато престане да е измяна и се превръща в любов.
автор: Назип Хамитов
из „Самотата на мъжа и на жената“