.
Има нощи, в които заспиваме, за да не сънуваме реалността. За да не гледаме любимите си предмети, които точно сега са изгубили всякаква стойност.
Има часове в нощта, в които се превръщаме в демоните, от които най-много се страхуваме — гледаме се в огледалото и яростно, но мазохистично ги опознаваме.
Има минути в мрака, които са като малки капки, стичащи се по запотения прозорец.
Капки, които бавно заличават старите надписи на красивите ни спомени.
И зад следите им остава единствено непрогледен мрак.
Има нощи, в които разфокусираме погледа си и за няколко секунди виждаме цели отрязъци от живота си, които сме мислили за мъртви.
Но те отново излизат от тайните си гробове и с кривите си пръсти драскат по душата ни.
Има моменти в мрака, в които трябва да броим до девет, за да заспим, съсредоточени само върху цифрите, за да не мислим за нищо друго.
В тези нощи няма утеха, защото имаме чувството, че реалността пречупва любовта.
Любовта ни се струва слаба, инфантилна и безпомощна.
Сякаш дишаме и издишаме страданието на целия свят.
В такива моменти единственото ни успокоение е, че ние не сме сами.
Не в любовта, а в страданието.
„Повече от любов“
Радослав Гизгинджиев
Може да поръчате книга с лично послание от автора на този линк: https://www.radoslavgizgindzhiev.com/storebooks