.

Представете си Англия от края на 18 век. Време на пищни рокли, изискани маниери и… социални ограничения, особено за жените. В този свят се появява Джейн Остин – не просто дама, а дама с перо, чиито романи ще преобърнат представите за женската литература.

Родена в семейство на аристократи, Остин познава отблизо живота на висшето общество. Но вместо да се отдаде на безгрижен живот, тя грабва перото и потопява четката си в мастилото, за да разкрие истинската същност на този свят – неговите предразсъдъци, суетата, търсенето на любов и щастие.

Романите ѝ не са просто истории, а остри сатири, рисуващи портрети на герои, сякаш излезли от реалния живот. Дали е гордата и предубедена Елизабет Бенет от „Гордост и предразсъдъци“, или сестрите Дашууд от „Разум и чувства“, всяка от героините ѝ е жива, с своите достойнства и слабости.

Остин не се страхува да говори за забранени теми – за брака по сметка, за социалните неравенства, за борбата на жените за своето място в обществото. Нейните героини не са безпомощни принцеси, а смели жени, търсещи истинската любов и своето щастие.

Творчеството на Джейн Остин е не само забавно и увлекателно, но и дълбоко проницателно. Нейните романи ни карат да се замислим за вечните човешки ценности – за любовта, приятелството, семейството, за търсенето на смисъла в живота.

Днес, два века след смъртта ѝ, Джейн Остин остава една от най-обичаните и четени писателки в света. Нейните романи са преведени на десетки езици, филмирани са многократно, а героините ѝ продължават да вдъхновяват читатели по целия свят.

Гордостта се отнася повече към мнението ни за нас самите, а суетността към онова, което бихме искали другите да мислят за нас.

Няма нищо по-измамно от привидната скромност. Зад нея обикновено се крие незачитане на чуждото мнение, а понякога – самохвалство.

Суетата въздействаща върху слабия ум, води до най-различни беди.

Жената си мисли, че да я харесват значи непременно да я обичат.

Всичко е за предпочитане и понасяне пред брак без любов.

Има хора, които колкото повече правиш за тях, толкова по-малко те правят за себе си.

Човек, който си губи своето време, винаги без най-малко угризение на съвестта посяга и на чуждото.

Егоизмът винаги трябва да бъде прощаван, защото за него няма нито лек, нито надежда.

Животът е единствено бърза последователност от ангажиращи безсмислици.

Колкото повече опознавам света, толкова повече се разочаровам от него; и всеки изминал ден ме убеждава в несъвършенството на човешкия характер и в измамната фасада на достойнството и благоразумието.

С учудване установявам, че по-добре е да нямаш никакъв ум, отколкото да не използваш ума си по предназначение.

Облеклото е безсмислена отличителна черта и излишната загриженост за него често проваля целта му.

Не искам хората да са много разбрани, защото така ми спестяват неприятностите от това, да ги харесвам твърде много.

Всеки се увлича с лекота – да ти хареса някой е нещо естествено, но колцина от нас са достатъчно смели да се влюбят дълбоко без да има надежда?

Недей заради един определен човек да изменяш на представите си за морал и почтеност и не се мъчи да убеждаваш и себе си, и мене, че егоизмът бил проява на благоразумие, а безразличието към последствията – гаранция за щастие.

Момичетата мечтаят или да се омъжат, или да се влюбят нещастно. 

План, който предвещава само наслади никога не се осъществява; малките несгоди предпазват от пълно разочарование.

Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето.

Познавайте собственото си щастие. Не искайте друго, освен търпение – или пък му дайте по-вълнуващо име: наречете го Надежда.

Ние можем да бъдем по-добри водачи за себе си от всеки друг.

Приятелството със сигурност е най-добрият балсам за болката от любовните разочарования.

Няма нещо, което не бих направила за истинските си приятели. Не умея да обичам хората половинчато, не ми е в природата.

Всеки човек е заобиколен от цял квартал доброволни шпиони.

Няма чар, който да е равен на добротата на сърцето.

Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга. Все едно какво чувства такъв един човек, все едно какво си представя, когато за първи път пристига в някой край, тази истина е тъй дълбоко загнездена в съзнанието на новите му съседи, щото всяко семейство го възприема като законна собственост на една от дъщерите си.

Големият приход е най-добрата рецепта за щастие, която съм чувала.

Изразът „лудо влюбен“ е толкова изтъркан, толкова неясен и тъй неопределен, че нищо не говори.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Разумът без чувство е горчив и сух залък – ШАРЛОТ БРОНТЕ