.

Аз вярвам, че всяко нещо в живота ни започва от една мисъл. Какъвто и да е проблемът, онова, което ни се случва, не е нищо повече от външен ефект на мислите вътре в нас.

Дори омразата към себе си е само омраза към някаква мисъл, която таите в себе си. Ако например си мислите: „Аз съм лош човек“, тази мисъл създава усещане за омраза към себе си и вие започвате да й вярвате. Без мисълта не бихте имали усещането.

Мислите могат да се променят. Съзнателно си подберете нова мисъл, например: „Аз съм прекрасен.“ Промените ли мисълта, променя се и чувството. Всяка наша мисъл създава бъдещето ни.

Силата винаги е в настоящия момент. Този момент е всичко, което имаме.

Онова, което изберем да мислим, вярваме и казваме сега, създава изживяванията ни утре, следващия месец, догодина и т.н.

Съсредоточим ли се върху мислите и убежденията си сега, избираме ли ги така внимателно, както бихме избрали подарък за скъп приятел, ще притежаваме властта да определяме сами пътя си в живота.

Ако се съсредоточим върху миналото, няма да имаме достатъчно енергия, която да вложим в настоящия момент.

А ако живеем в бъдещето, ще живеем във фантазия.

Единствено сегашният момент е реален. В него започва процесът на промяната в нас.

Ние сме тези, които страдат, ако не се разделяме с миналите неправди.

Даваме на събитията и хората от миналото власт над себе си и те ни държат в психическо робство. Затънем ли в „непрощаване“, те продължават да ни контролират. Затова е толкова важно да се работи върху прошката.

Прошката – прощаването на хората, които са ни причинили болка, е прощаване със самоличността ни на наранени. Така можем да се освободим от безкрайния цикъл от болка, гняв и контраобвинения, които ни държат в плен на собствените ни страдания.

Опрощаваме не действието, а действащия; опрощаваме неговото страдание, объркване, несръчност, отчаяние и човещина.

След като освободим тези чувства и им позволим да си отидат от нас, можем да продължим нататък.

Да обичаме себе си. Любовта е чудодейният лек.

Обичта към себе си извършва чудеса в живота ни. Не става дума за суетност или високомерие, или надменност – това не е любов. То е просто страх, говоря за това да уважавате себе си и да сте благодарни за чудото, което всъщност представляват тялото и умът ни.

Любовта според мен е благодарност – до такава степен, че да изпълни сърцето ми до краен предел и да започне да прелива. Тя може да се насочи във всяка посока.

Намираме си недостатъци и се критикуваме непрекъснато. Злоупотребяваме с телата си чрез храната, алкохола и наркотиците.

Приемаме, че не сме достойни за обич. Страх ни е да поискаме прилична цена за труда си. Създаваме болести и страдания в телата си.

Отлагаме неща, от които бихме имали полза.

Живеем в хаос и безредие. Задлъжняваме и се обременяваме. Привличаме към себе си любовници и приятели, които ни подценяват.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Главоболие изпитваме, когато отричаме себе си – ЛУИЗ ХЕЙ