.
Д-р Стивън Хикс е философ, автор и преподавател, известен най-вече със своята работа в областта на модерната философия, постмодернизма и обективизма. Той е професор по философия и директор на Центъра за етика и предприемачество в Университета Рокфорд, САЩ. Завършил докторат по философия в Университета на Индиана.
Той е автор на книгата „Обяснение на постмодернизма: Скептицизъм и социализъм от Русо до Фуко“, която анализира възхода на постмодернистката философия и я свързва с политическите идеи, като например социализма. Книгата е особено критична към постмодернизма, разглеждайки го като реакция срещу класическите либерални ценности, рационализма и индивидуализма.
Хикс е повлиян от обективизма на Айн Ранд, философия, която подчертава рационалния егоизъм, капитализма и индивидуализма. Често критикува колективистичните и авторитарни тенденции в политиката и философията. Стивън Хикс придобива известност сред широка публика благодарение на лекциите, интервютата и публикациите си, които се занимават с въпроси като културната и политическата поляризация в съвременния свят.
Постмодернизмът е интелектуалната игра на скептицизма, но с политически залози.
Когато рационалността се отхвърля, остава само силата.
Свободата на индивида е основата на всяко проспериращо общество.
Индивидуализмът не означава егоизъм; той означава уважение към личността и нейните права.
Индивидуализмът е в основата на творчеството и иновациите.
Свободата на мисълта е предпоставка за всяко творческо постижение.
Колективизмът жертва индивида в името на абстрактни идеи.
Историята показва, че социализмът води до бедност и потисничество.
Капитализмът е системата, която най-добре отразява човешката природа и стремежа към свобода.
Свободният пазар е най-ефективният механизъм за разпределение на ресурсите.
Обективната реалност не се променя според нашите желания или вярвания.
Истината не е социална конструкция; тя съществува независимо от нашите възприятия.
Постмодернизмът е интелектуалната маска на авторитаризма.
Постмодернистите често използват езика като инструмент за манипулация, а не за комуникация.
Постмодернистите често използват сложен език, за да прикрият липсата на съдържание.
Политическата коректност е форма на цензура, прикрита като добродетел.
Постмодернизмът е реакция срещу провала на социализма и марксизма.
Скептицизмът към разума води до релативизъм и нихилизъм.
Постмодернизмът отрича възможността за обективно познание.
Образованието трябва да насърчава критичното мислене, а не индоктринацията.
Моралният релативизъм подкопава основите на етиката и справедливостта.
Индивидуалната отговорност е ключът към личната свобода.