.

Жан Пиаже се ражда на 9 август 1896 г. в Ньошател, Швейцария.

Първата си статия за научно списание по зоология Пиаже написва на 10-годишна възраст. Озаглавява я „Наблюдения върху врабчетата-албиноси“, след това става доброволен помощник в местния природонаучен музей. Следва в университетите в Нюкасъл, а по-късно и в Цюрих.

В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.

Пиаже създава Център по генетична епистемология в Женева през 1955 г. и е негов директор до смъртта си през 1980 г.

Умира на 16 септември 1980 г. в Женева на 84-годишна възраст.

Днес Жан Пиаже е най-известен с изследванията си върху когнитивното развитие на децата . Пиаже изучава интелектуалното развитие на собствените си три деца и създава теория, която описва етапите, през които децата преминават в развитието на интелигентността и формалните мисловни процеси.

Логическата дейност не е цялата интелигентност. Човек може да бъде интелигентен, без да е особено логичен.

Едно от най-забележителните неща, които откриваме за детето под 7-8 години, е неговата изключителна увереност по всички теми.

Детето е реалист във всяка област на мисълта и затова е естествено в моралната сфера да поставя повече стрес върху външния, осезаем елемент, отколкото върху скрития мотив.

От морална гледна точка от интелектуална гледна точка детето се ражда нито добро, нито лошо, а господар на съдбата си.

Децата наистина разбират само онова, което сами измислят.

Опитът предхожда разбирането.

Когато научите дете на нещо, отнемате завинаги шанса му да го открие за себе си.

Колкото повече се опитваме да подобрим нашите училища, толкова по-тежка става учителската задача; и колкото по-добри са нашите методи на преподаване, толкова по-трудно се прилагат.

Целта на образованието не е да се увеличи количеството на знанието, а да се създадат възможности детето да измисля и открива, да създава хора, способни да правят нови неща.

Моралната автономия се появява, когато умът се стреми към необходим идеал, независим от всякакъв външен натиск.

Наказанието прави автономията на съвестта невъзможна.

Винаги обичам да мисля за даден проблем, преди да прочета за него.

Интелигентността е не това, което знаеш, а това, което правиш, когато не знаеш.

Интелигентността е това, което използвате, когато не знаете какво да правите: когато нито вродеността, нито ученето са ви подготвили за конкретната ситуация.

Егоцентризмът ни се явява като форма на поведение, междинно между чисто индивидуалното и чисто социализираното поведение.

Детският егоцентризъм по същество е неспособност да се прави разлика между егото и социалната среда.

Това, което виждаме, променя това, което знаем. Това, което знаем, променя това, което виждаме.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: