.
АЗ СЪМ ПОЕТ, СКЪПА
искаш да си взема шофьорска книжка и да карам кола?
искаш да си намеря работа, осем часа, пет дни в седмицата
отпуски и взаимоспомагателни каси и тринайста заплата?
искаш да ме омъжиш?
и да имаме деца?
искаш да излизаме вечерта, може би петък
с онази двойка от твои приятели?
и в събота, филм?
искаш да поема моите отговорности?
искаш да поема отговорности?
кажи ми, как ме искаш?
по-висок?
по-добре облечен?
по-парфюмиран?
по-сигурен?
по-малко възбуден?
повече възбуден?
колко пъти на седмица искаш да го правим?
2?
3?
само в почивните дни?
преди или след хранене?
искаш винаги ти да си отгоре?
така повече ли ти харесва?
искаш да продължа да пиша?
искаш да спра?
искаш да стана известен?
искаш моите любовни стихове да говорят само за теб?
искаш да спра да използвам подчинителните?
или искаш още да ги употребявам?
искаш ме с брада?
с дълга коса?
искаш ме без брада?
загорял с тен и изпечен?
блед?
по-мускулест?
искаш да спра да пуша?
искаш да те целуна, когато най-малко го очакваш?
или искаш ти да решиш кога?
искаш да имаш твоето пространство?
искаш да излизаш с твоите приятелки?
искаш да спиш на дясно?
искаш да спиш на ляво?
искаш ли аз да спя на пода на един матрак?
искаш ме по-сладък?
или ме искаш по-твърд?
искаш ме по-голям копелдак?
или ме искаш по-романтичен?
искаш ли ме все още?
не ме ли искаш повече?
направи едно нещо, скъпа
реши как ме искаш
ако искаш, направи един списък
и след това се изкачи на покрива
и го кажи на глас
аз ще бъда далече, тогава
ще бягам бързо и леко
и вятъра, може би
ще ми донесе твоите думи
Гуидо Каталано (р. 6 февруари 1971 г.) е италиански писател и поет. През 2000 г. публикува първата си стихосбирка „Кучетата винаги са прави“; през 2016 г. публикува първия си роман D’amore si muore ma io non , частично автобиографичен.
Каталано винаги пише в свободни стихове, използвайки изключително прост и лесен за разбиране език, като често бива критикуван за това.
Любовта е една от най-повтарящите се теми (най-често под формата на някакъв вид въображаем диалог с неидентифицирана жена), докато иронията в поезията му е вездесъща – той определя самоиронията като „спасение от грозотата на живота“.
Сред източниците си на вдъхновение Каталано цитира Чарлз Буковски и Жак Превер.
