.
Не друг, а Франсоа-Рене, виконт дьо Шатобриан подготвя почвата, върху която да избуи талантът на писатели като Виктор Юго и Алфред дьо Вини.
Наричат го „бащата на френския Романтизъм”, защото творчеството му има всички белези на художественото течение – от разочарования герой до обичта към природата, от историческите събития до живописния език.
Когато хората не вярват в нищо, те са готови да повярват на всичко.
Справедливостта е хлябът за една държава – тя трябва винаги да е гладна за справедливост.
Историята на народите е скала на човешките бедствия, на която деленията обозначават революциите.
Когато свободата изчезне, държавата остава, но родината не.
Всяка институция минава през три фази – полезност, привилегия и злоупотреба.
Високите цели не се достигат с низки средства.
Очите на деспотите привличат роби, точно както очите на змиите примамват птиците да станат тяхна плячка.
Да получите милост от тиранин е също толкова опасно, колкото да изпадне в немилост от него.
Идеята за равенството е красива при възвишените души, но за низките души не означава нищо друго освен завист.
Горите предшестват човека, пустините го следват.
Трябва да изразходваме презрението си много икономично, защото нуждаещите се от него са много.
Човекът става по-беден в мислите, докато обогатява чувствата си.
Ахил съществува само чрез Омир. Махнете изкуството и писането от този свят и ще отнемете цялата му слава.
Когато човек се усмихва и още повече когато се смее, той някак успява да удължи живота си в този кратък момент. Колкото по-сериозно е лицето, толкова по-прекрасна е усмивката.
Любовта няма власт над гробните червеи.
Скръбта не е чувство, което се изчерпва като удоволствието.
Можете да откриете в душата си силата си срещу лично нещастие; но да бъдеш неволна причина за друго нещастие е напълно непоносимо.
Не превъзхождаш никого само защото гледаш на света с омраза.
Истинското щастие струва малко; скъпо ли е, значи е долнопробно.
Няма нищо по-поетично от 16-годишно сърце със свежи страсти. Утрото на живота, подобно на утрото на деня, е пълно със светлина и хармония.
Младостта е толкова щастлива, защото не знае нищо; старостта е толкова нещастна, защото знае всичко.
Човешката скръб не е вечна, рано или късно изчезва, защото и на човешкото сърце настъпва краят; това е същината на собствената ни нищожност – не сме способни дори дълго да скърбим.
Човешкото сърце прилича на дърво, чийто сок лекува рани. Той обаче потича тогава, когато то самото е ранено…
Гонейки щастието, хората правят огромна грешка: те забравят, че всичко в тях е обречено на смърт, че на всичко един ден му идва краят. Нека собственото ти блаженство е безкрайно, но рано или късно твоето красиво лице все пак ще се превърне в застинала маска…
Уви, във всеки миг някъде по света се копае гроб и се проливат сълзи.
