Най-надеждната защита срещу злото е екстремният индивидуализъм - ЙОСИФ БРОДСКИ

.

За да живееш просто: просто трябва да разбереш, че има хора, които са по-добри от теб. Това прави живота много лесен.

Загубата на независимост е много по-лоша от загубата на невинност.

Без значение колко отвратителна е позицията ви, опитайте се да не обвиняват външни сили: история, правителство, шефовете, раса, родители, фазата на Луната, детството, късно засаждане на реколтата, и т.н. В момента, в който виниш някой или нещо, подкопаваш собствената си решимост да промениш нещата.

Светът вероятно няма да бъде спасен, но човек винаги може да бъде спасен.

Опитайте се да не обръщате внимание на тези, които се опитват да направят живота ви нещастен. Ще има много такива, както на официални длъжности, така и самоназначили се. Търпете ги, ако не можете да ги избягвате, но щом се освободите от тях, веднага ги забравете.

Най-надеждната защита срещу злото е екстремният индивидуализъм, оригиналността на мисленето, причудливостта, дори – ако ви харесва – ексцентричността. Тоест в нещо, което не може да бъде подправено, изиграно, имитирано; това е отвъд силата дори на един изпипан мошеник.

Самотата ни учи за същността на нещата, защото тяхната същност е и самотата.

В живота, в моето поведение винаги съм тръгвал от факта: каквото се случва, случва се. Впоследствие – ако има изобщо такова граматическо време – всичко ще си дойде повече или по-малко на мястото.

Хората излязоха от тази епоха, когато правото беше на страната на силата. Затова има толкова много слаби хора по света. Единствената правилност е добротата. От зло, от гняв, от омраза – дори да се наричат праведни – никой не печели. Условията на съществуване са твърде трудни, че да ги усложняваме.

От моя опит знам, че колкото по-малко информация получава мозъкът ти, толкова повече въображението работи.

Йосиф Бродски е роден на 24 май 1940 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург). В началото на войната семейството му се евакуира от града и се завръща през 1946 г. В 9-ти клас напуска училище, за да припечелва, работи в завод и в болнична морга, пътува с геоложки експедиции.

Започва да пише стихове през 1957 г., попада в кръга на Ана Ахматова, но през 1963 г. поради отсъствие на постоянна работа е обвинен в тунеядство и осъден на пет годишно заточение в Архангелска област. Записки от процеса срещу него се разпространяват нелегално, правят го известен и след застъпничеството на Паустовски, Твардовски, Маршак и Ахматова се връща в Ленинград през 1965 г.

През същата година в САЩ излиза книгата му „Стихотворения и поеми“, а през 1970 г. – „Спирка в пустинята“. В Русия (тогава СССР) въобще не е публикуван до 1987 г.

През 1972 г. съветската власт го принуждава да напусне родината, емигрира в САЩ, преподава в Мичигънския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню-Йорк.

Излизат книгите му: „В Англия“ (1977), „Краят на прекрасната епоха“ (1977), „Част на речта“ (1977), „Римски елегии“ (1982), „Нови станси през август“ (1983), „Урания“ (1987), драмата „Мрамор“ (1984) и сборник есета на английски език „По-малко от единица“ (1986). От 1986 г. е професор по литература в колежа „Маунт-Холиок“.

През 1987 г. му е присъдена Нобелова награда за литература и става петият руски писател (след Бунин, Пастернак, Шолохов и Солженицин), носител на тази премия.

През 1990 г. му е възстановено съветското гражданство, през 1992 г. заема почетния пост поет-лауреат на Американския Конгрес. Умира на 28 януари 1996 г. в Ню Йорк, тялото му е погребано във Венеция.