.
Живял някога един странстващ учител. Веднъж, докато вървял по пътя си, той видял мъж, който се бил натоварил с много тежък багаж.
Товарът така го притискал, че бедният човечец едва успявал да помръдне. Тогава мъдрият учител го запитал:
– Защо си се нагърбил с този тежък товар? Нима тялото ти не страда под натиска на багажа?
– Разбира се, че страдам. Но аз върша това, за да са щастливи моите деца. Моят прадядо е страдал, за да е щастлив дядо ми, а дядо ми е страдал, за да може баща ми да е щастлив. После моят баща страда през целия си живот, за да съм щастлив аз. Сега е мой дълг да постъпя като тях.
След като изслушал разказа му, мъдрецът попитал:
– А досега някой от твоята фамилия бил ли е щастлив поне за кратко време?
– Не! Но пък аз съм убеден, че моите деца ще живеят щастливо! – отсякъл непознатият.
– Но как неграмотният ще научи другите да пишат, а къртицата ще научи орела да лети! – възмутил се учителят. – Научи се на първо време ти да бъдеш щастлив. Чак тогава ще можеш да покажеш на децата си как и те да живеят така.
