.

човеко когото ще обичам
и когото обичах
и когото обичам
може да не те познавам още
или да знам лицето ти наизуст
може би сме се разминавали
веднъж- два – три пъти
може да разказвам за теб в
най-изминалото време
да си най-желаното бъдеще
или най-говореното настояще
може вече да съм ти писала писмо
никога да не ти напиша
или да се е загубило по пощата
ти си навярно безумно суетен
или не се бръснеш със седмици
вероятно не си от нормалните
възможно е да имаш идеално семейство
или да живееш само с баща си
в малък апартамент без щори
шансовете да си висок колкото мен
са малки или големи зависи от деня
всичко зависи от шанса на деня
дали е твоят ден за шансове

човеко когото ще обичам
и когото обичах
и когото обичам
аз само ти пиша да ти кажа
че мене
ще ме има
имало ме е
и ме има
само изчакай да се хванем във времената

МЕРНИ ЕДИНИЦИ

Сам
като скот,
като куче,
като вълк единак.

Не знам на кого му е хрумнало
да използва животни вместо хора
за мерни единици в самотата.

Навярно никога не е виждал
блуждаещ поглед
на човек в тълпата –

прибиращ се в къща,
която не е вкъщи,
която не е всъщност нищо
освен три стаи, 100 квадрата,
един балкон и покрив,

където никой не го чака.

КАК СЕ СГЪВА БОЛКА

Написваш болката на каквото и да е –
лист, салфетка, парче плат –
доказателство, което да става за смачкване.

И започваш –
хващаш едно от ръбчетата,
после внимателно
(с всичко, което боли трябва първо нежност)
по диагонала.

Повтаряш до безкрай.

Докато тялото запомни движението,
а ти забравиш
какво е пишело там,
защо си опитал да му дадеш форма,
имало ли е изобщо значение.

МОЛИТВА

на дядо ми

знам, че не мога да те върна
но вярвам, че с поемите ми
ти вдъхвам друг живот

снощи те сънувах
невъзможно истински беше
очите ти толкова светеха
косата ти беше все така бяла
но имаше нещо по-силно в
захвата на прегръдката ти
някак още по-вечен изглеждаше
„Раят ти се отразява добре”, изсмях се
усмихна се толкова по твоему
коремът ми се сви на топка
не съм виждала тази усмивка
от година, седем месеца и три дни
(не, че ги броя изобщо)

сутринта станах
непоносимо фалшиво
ми се струваше всичко
така е горе-долу откакто те няма
исках веднага да ти пиша
но реших да си нарежа пъпеш
колкото и да мразя пъпеш
на рождения ти ден това е закон
помислих си колко безумно
би изглеждала свещичка върху

най-гадния възможен плод
сигурна съм, че би се засмял
с глас, ако бях дала тази идея

майка ми ме закара до апартамента ви
още те липсва
мълчи го, но съм сигурна
продължава да пуска онази песен
по няколко пъти на ден
всеки е намерил своя начин
да поддържа илюзията че си тук
мисля, че това е един от нейните

баба чакаше чинно
малко припряно както обикновено
тя все така готви като за цяла казарма
(и крещи поне като за три)
не я мисли

седнах в стола ти и започнах
да пиша най-безполезната картичка
но ти разбираш колко е различно щом ти разкажа
знам, че ми отговаряш по един
или друг начин

не очаквам много от тези молитви
само да те чуя отново

Господи, имай късмета
да не препращаш тези писма.

Още от Лилия Йовнова можете да видите на фейсбук страницата й „Неразбирателства” (https://www.facebook.com/blindletters/).