.
Последната египетска царица Клеопатра винаги е асоциирана с упадъка, хитростта и екзотичната красота.
В продължение на 30 години тя е главна фигура в политиката на страните от Средиземноморието. Използва женското си очарование, за да реализира своите политически амбиции.
Клеопатра е македонска гъркиня, произхождаща от рода на Птоломеите. Интелигентна и темпераментна, тя е първата от царската фамилия, която желае да научи египетски. Казват за нея, че свободно говорела още няколко други езика.
Образована както според гръцките, така и според египетските традиции, тя е смятана за по-културна от повечето от най-голеите държавни мъже на древен Рим.
Дългият орлов нос, голямата уста не придават на Клеопатра някаква особена хубост, но тялото й е тънко и пропорционално, тя вледее изкуството да се гримира.
Нейните маниери, жестове и нрав са очароващи. Казват, че мекотата и мелодичността на гласа й напомняли звъна на лира.
Историците твърдят, че Клеопатра организира в продължение на седмици нощни opгии, по време на които участниците се отдават на всякакъв вид забавления.
Сладострастната атмосфера, която цари в нейния двор по време на връзката й с големия римски пълководец Антоний, показва колко тя залага на неговия добре известен вкус към неприлични шеги, волнодумни разговори и предизвикателства. За да го забавлява, Клеопатра постоянно държи в двора си гола танцьорка.
Антоний и Клеопатра посещават места за удоволствия в околностите на Александрия. Те създават група, наречена „Неподражаемите”, по време на техните вечери гостите се отдават на еpoтичeн екcxибициoнизъм. Един от римските участници, превъплътен в бога на морето, танцува гoл на четири крака и с тяло, нацапано в синьо.
Opгиите дават повод за всякакви слухове по повод на любoвния живот на Клеопатра. Твърдят, че се отдавала на различни пepвeрзии, и гърците я наричат „Мериокане”, което значи „отворена за десет хиляди мъже”.
Говори се също, че тя само за една нощ доставила удoволcтвие на сто благородни римляни. Лошата репутация на Клеопатра, е поддържана главно сред нейните неприятели.
Между тях е и Ирод, царят на Юдея, който твърди, че е направила опит да го съблaзни. Всичко това може би не е вярно, тъй като е известно, че тя много държи да бъде в отлични отношения със своя любoвник Антоний, който е отличен политически съюзник за нея.
Подчинявайки се на египетския обичай, който предопределя царските бракове, Клеопатра се омъжва последователно за двама от своите по-малки братя: в 51 г. пр.н.е. – за Птоломей XIII, и след неговата смърт в 48 г. пр.н.е. – за Птоломей XIV, който тогава е 12-годишен.
Тези бракове са необходими, за да може тя да бъде царица. Те са политически съюзи и не са консумирани като физическа връзка.
Въпреки че според някои източници тя започва ceксyaлния си живот на 12-годишна възраст, много по-вероятно е нейният първи любoвник да е самият римски диктатор Юлий Цезар, който по това време е на 52 години.
Като избягва от страната си, където нейните братя и сестри й оспорват властта, младата царица се представя на Цезар, в неговия александрийски дворец, където я внасят, увита в един килим.
Тя съблaзнява известния сладocтрастник и започва с него връзка, която утвърждава политическото й положение.
Въпреки че Цезар по това време вече е женен, вероятно се жени и за Клеопатра и скоро настанява нея и техния син Цезарион в едно от своите римски имения.
Той афишира публично влиянието й, като поставя нейната статуя в храма на Венера. С това разгневява римляните. Те са възмутени от обожествяването на чужденка.
Тъй като Цезар няма законен син, възможността един египтянин да наследи римския трон надига омраза срещу Клеопатра, наричана с обидни думи в не една от песните на императорските войници.
Веднага след смъртта на Цезар Клеопатра се връща в Египет, където научава, че Рим има нов главнокомандващ. С пламенна хубост, снажно тяло, високо чело и орлов нос, Антоний, както и Цезар, е известен със слабостта си към женския пол.
Решена да съблазни и него, Клеопатра го посреща във великолепен кораб, обвит в аленочервени воали и със сребърни весла. Звуците на лютни и флейти провъзгласяват появата на царицата, облечена като богинята Венера и придружавана от купидони и грации.
В продължение нa няколко дни тя предлага на госта изтънчени пиршества и отрупва със скъпи подаръци не чак толкова изискания пълководец и неговите офицери.
Когато борбата за власт, водена от Октавиан, племенник на Цезар, принуждава Антоний изоставя своята нова съпруга Октавия /сестра на Октавиан/, за да се върне при Клеопатра.
Прекратяването на добрите му отношения с Октавиан води до двегодишна война, която завършва с поражението на Антоний и Клеопатра при Акциум.
След като войските на Октавиан завладяват Египет, Клеопатра избягва и се затваря с три от прислужниците си в своя мавзолей.
Междувременно Антоний получава съобщение, че тя се е самоубила и се пробожда от мъка. Смъртно ранен, научава, че тя е жива.
Занасят го в нейното скривалище и той умира в ръцете й.
Скоро Клеопатра става затворница на Октавиан, но този път нейната сила на съблазнителка няма ефект.
Когато научава, че ще трябва като пленница да минe по римските улици по повод триумфа на новия император, тя се самоубива.
„Интимният живот на великите“, Уолъс и Валешински