.
Едва ли някога ще може да бъде изброен точният брой от женски сърца, които е завладял само с един-единствен поглед, съхраняващи и до днес любовта към него.
Патрик Суейзи стана любим на милиони хора по света с филмите си и невероятното усещане за свобода, което излъчва с танца си в „Неприлични танци“. Филмът “Дух“ от 1990 г. донесе на Суейзи титлата “Най-сексапилният мъж на 1991 г.“ на сп. “Пийпъл“.
Сред другите му запомнящи се филми е “Точка на пречупване“, където изигра лидер на банда сърфисти, обиращи банки. Това е върхът на кариерата на актьора, който скоро след това изпада в депресия от самоубийството на сестра му и все по-често посяга към чашката, за да стигне до клиника, а известно време след възстановяването си отказва всякакви предложения.
Ако погледнем филмографията на актьора, ще забележим, че нито един филм не е случаен. Той не търси касовия успех, плоските сюжети, а психологическите, в които може да разгърне целия си потенциал и да направи от образа не просто някой от сценария, а човек от плът и кръв с всички негови предимства и недостатъци.
На 14-ти септември 2009 година, след неуспешна борба с рак на панкреаса, Патрик Суейзи ни напусна завинаги. Един забележителен човек.
И въпреки че вече не е сред нас, Патрик никога няма да си отиде напълно. Не, той ще продължи своя безкраен танц в съзнанието на хората до самия праг на вечността.
Има нещо, което няма да направя – а именно да преследвам оцеляването. Ако през цялото време се опитваш да оцелееш, изобщо няма да живееш.
Да се изправиш лице в лице със собствената си смърт – това е най-бързият начин да разбереш що за човек си. От теб се смъкват всички ненужни глупости, разкрива се твоята същност – силните и слабите ти страни, начинът, по който гледаш на себе си. Душата ти.
Така изникват непосилните житейски въпроси: „Има ли Рай?“ Ще отида ли там? Какъв е смисълът на живота и съдържа ли той нещо повече от моя собствен нарцисизъм? Добре ли живях? Добър човек ли съм?“ Тези трудни въпроси с лека ръка могат да бъдат отхвърлени, ако тепърва ти предстои целият ти земен път. Но когато си изправен пред собствената си смърт, те изведнъж придобиват напълно ново значение.
Колкото по-дълъг е животът ти, толкова по-често се срещаш със смъртта.
Как запазваш положителното си отношение, когато според всички статистики вече си мъртъв? Просто отиваш на работа.
Обичам да си мисля, че съм заобиколен от армия ангели, които седят на раменете ми… заедно с моя баща.
Опитвам се да млъкна и да оставя ангелите да ми говорят и да казват какво трябва да направя.
Ако напусна тази земя, искам да знам, че я напускам, оставяйки нещо след себе си, нещо смислено и стойностно.
Моята работа… е моето наследство.
Това, което прави една любовна сцена страстна, не е да видиш самия акт. Това е да видиш страстта, нуждата, желанието, грижата, страха…
Има нещо в танца… Нещо първично, което е заложено у всеки един от нас.
Малко ми е жал за сегашното поколение. Никога няма да усетят тръпката от това да прекосиш цялото заведение и да поканиш непознато момиче на блус…
Да имаш нежна страна не те прави по-малко мъж, напротив, прави те по-добър мъж. И дори понякога да не успееш да победиш – никога не се предавай.
Когато като куче преследваш това, което обичаш, и продължаваш да се развиваш, талантът ти ще намери начин да се прояви.
Никога не съм бягал от предизвикателствата.
По някакъв начин винаги съм имал чувството, че ми е дадено ограничено време. Излъгах смъртта безброй пъти, като се започне от катастрофите с мотор, през инциденти с коне и самолет и се стигне до балансирането върху парапета на прозореца с Дейвид Карадайн. В природата на семейство Суейзи има нещо, което обича риска и Бог знае, че поех своя дял от него през годините. Навършвайки трийсет с все още неувредено тяло и ум, си въобразявах, че съм се измъкнал безнаказано.
Победата за мен е да не се предаваш, да поемеш всяка топка, която съдбата хвърля към теб. И да продължиш.
Оставил съм сърцето, душата и духът си отворени за чудеса.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
