.

ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО НА НРАВСТВЕНОСТТА

Преди повече от две хиляди години еврейският духовен водач Хилел Стари изразява съдържанието на юдейския морал в най-кратка форма, която гласи:

„Което е тебе омразно, недей го прави другиму“.

В действителност тази максима съдържа цялата старозаветна нравственост, а всичко друго произтича от нея.

Исторически поглед

Тридесетина години по-късно Иисус Христос влага по-съвършен смисъл в думите на Хилел Стари. Златното правило на нравствеността звучи вече така:

„Както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпвайте с тях“.

От опит знаем, че положителната форма на всяко морално изискване (каквото е и правилото на Иисус Христос) е по-съвършена от отрицателната, защото освобождава човешкия дух и го подтиква към творчески действия.

Именно затова християнската етика ни приканва да правим добро на хората, тъй като то е най-верният път към човешкото разбирателство. Освен това само чрез доброто побеждаваме злото.

За най-забележителен предшественик на Иисус Христос еврейските историци изтъкват именно Хилел Стари. Какво знаем за него? Животът и учителската дейност на Хилел протича в края на I в. пр. Р. Хр. Естествено е било да се смята, че Иисус Христос е бил възпитан в духовната атмосфера на Хилеловата школа.

Кой е Хилел Стари? Името на Хилел Стари става известно през 1863 г. Тогава Ернест Ренан отпечатва книгата си „Животът на Иисус“, в която пише, че принципите и афоризмите на Хилел били познати на Иисус Христос. Тази констатация на френския писател предизвиква оживени коментари в средите на еврейските критици на християнството.

Според някои от тях Иисус Христос е много близо със своите идеи до Хилел, от когото заимствал златното правило на нравствеността: което ти е неприятно, не го прави на ближния си. Те твърдят, че Иисус Христос черпи идеи за Своето учение от Библията и от Хилел Стари.

Хилел е роден 50 години преди Рождество Христово във Вавилон. Поради това е наричан още Вавилонски. По линия на майка си поризхожда от Давидовия род. Във Вавилон той придобива добро образование и проявява голям интерес към тогавашната наука. За да разшири познанията си, заминава за Иерусалим, където остава до края на живота си. 

Първоначално Хилел изкарва прехраната си с надничарски труд и живее в бедност, но не спира да учи. По време на една публична дискусия той показва широки знания и проницателен ум. Старейшините забелязват неговите способности и го избират за върховен глава на законоучителния институт в Иерусалимския храм. Хилел се прочува, но в същото време остава скромен, търпелив и миролюбив човек. По-трайна следа в еврейската култура той оставя чрез своите етически възгледи и златното правило на нравствеността.

Златното правило на Хилел

Златното правило на нравствеността Хилел взима от Библията, от книга Товит. Неговата заслуга се състои сам в извеждането на това правило в ръководен принцип на учителската му дейност и в поведението на юдеите. Следователно Иисус Христос не заимства пряко златното правило на нравствеността от етиката на Халил Стари.

От друга страна, това правило е известно на Иисус Христос, защото Той познава Библията в съвършенство. И още, Иисус Христос преди въплъщението Си като Второ лице на Светата Троица, Сам открива всички старозаветни истини на пророците. Както знаем, старозаветните писатели пишат своите книги под въздействието на Бога. От тази гледна точка би било наивно да смятаме, че Спасителят не е познавал книга Товит.

Иисус Христос придава на златното правило на Товит нова и разширена форма, съответна на времето. В Евангелието златното правило има вече положителен характер.

Може би е необходимо да разкрием по-ясно разликата в съдържанието на едното правило и на другото. В своето морално израстване човечеството преминава през три главни фази:

  • В началото хората отвръщали на злото със зло. Това се смятало за справедливо.
  • През втората фаза хората не отвръщали на злото със зло. Това било голям напредък в морала. Но на тази степен хората все още не били готови да правят добро и на враговете си.
  • През последната фаза хората отвръщат на злото с добро. Този е Христовият нравствен модел. Затова всеки, който постъпва като Иисус Христос, се издига на най-високата степен на нравствено развитие. Той е нов човек. В сравнение с тази перспектива не ни удовлетворява втората степен – Хилеловата, а първата не е мислима.

Ето формулата на златното правило на нравствеността в последователното й развитие:

Товит: „Което е тебе омразно, недей го прави другиму“.

Хилел: „Което ти е неприятно, недей го прави на ближния си“.

Иисус Христос: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“. Или: „Всичко, което искате да правят на вас човеците, същото правете и вие на тях; защото това е законът и пророците“.

Христовото златно правило превъзхожда съдържателно правилото на Товит и Хилел. Иисус Христос не изисква само въздържание от лоши действия: да не вършим на другите това, което е неприятно за нас. Спасителят желае много повече: да правим на хората всичко, което искаме те да ни правят, за да се чувстваме добре.

Хилел Стари изисква да не вършим зло, а Иисус Христос настоява да извършваме добро. Неизвършването на зло е началната, по-нисшата степен на морала. Тя обаче е незадоволителна, защото всеки, който се задъжа там, не може да постигне нравствено съвършенство. 

Поради тази причина, след като престане да върши зло, човек трябва да се стреми да върши добро и да го прави непрекъснато. Само тогава напредва. Отрицателната форма на златното правило води до пасивност и самозатваряне, а положителната пробужда хората към активна нравствена дейност.

Христовото учение е оригинално и независимо от юдеизма, поради което завладява културния живот на човечеството. Дори отрицателите на Иисус Христос признават, че величието Му непрекъснато расте, а учението Му надживява времето и придобива вечна ценност. Според забележителни юдеи Иисус Христос е учител на възвишена нравственост и автор на сентенции от първи ранг.

Според тях най-ярко е златното правило, което съдържа същината на човешкия морал и което изглежда лесно за изпълнение. Всъщност, за да бъде изпълнено евангелското златно правило са необходими много усилия.

Потребно е човек да познае себе си, да обикне близките си и да придобие сила, за да върши на другите очакваното от тях. Изиква се и психическа стабилност, за да бъде понесена първоначалната съпротива на новия морал.

Стотици Христови последователи разкриват такива степени на духовно благородство, които са постижими за всеки, посветил се на човеколюбиви дела. Посвещението обаче е нелека жертва.

Източник: „Хриситянска етика“
Автори: проф. д-р Димитър Киров, проф. д-р Дечко Свиленов, Димитър Коруджиев