.

Докъде водят неразрешените вътрешни конфликти? Според Карен Хорни те ни отнемат възможността да сме цялостни и ни блокират в състояние на невротична безнадеждност. В основата му е чувството, че подобно на пате в кълчища, сме оплетени в противоречия, от които не можем да се освободим. За капак идват и всички опити за решение, които не само се провалят, но и все повече ни отчуждават от нас самите. Повтарящите се неуспехи усилват още повече безнадеждността, която започва да ни смазва.

„Колкото по-добре разбираме безкрайната вреда, която невротичните конфликти нанасят на личността, толкова по-належаща изглежда нуждата наистина да ги разрешим. Но тъй като това не става само чрез рационално решение, нито чрез избягване, нито чрез упражняване на воля, как тогава може да се постигне? Ето го единствения начин: конфликтите могат да се разрешат само ако се променят условията вътре в самата личност, които са ги създали.“

Карен Хорни е специалист по психоанализа и психология с норвежки, германски и холандски корени. Нейните теории поставят под въпрос някои традиционни фройдистки гледни точки, особено теорията му за сексуалността, както и инстинктивната ориентация на психоанализата и нейната генетична психология. Като такава често е класифицирана като неофройдист. Можете да поръчате книгата ѝ „Вътрешните ни конфликти“ от издателство Изток-Запад на следния линк: „Вътрешните ни конфликти“, Карен Хорни

КОИ СА СИМПТОМИТЕ НА НЕРАЗРЕШЕНИТЕ ВЪТРЕШНИ КОНФЛИКТИ?

Пропиляването или погрешното насочване на енергията може да произлиза от три основни нарушения, всяко от които да е симптом на неразрешени конфликти. Един от тях е общата нерешителност. Тя може да присъства във всичко, от дребни неща до големи и важни за човека въпроси. Може да има безкрайно двоумене дали да се изяде това или онова ядене, дали да се купи този или онзи куфар, дали да се отиде на кино, или да се слуша радио.

Може да е невъзможно да се реши какъв кариерен път да се поеме или каква кариерна стъпка да се направи; или да се избере между две жени; или дали да се предприеме развод; или дали да се живее, или да се мре. Ако трябва да се вземе необратимо решение, става голям проблем и човекът може да бъде връхлетян от паника или тежка умора.

Макар нерешителността им понякога да е очевидна, хората обикновено не са наясно с нея, защото несъзнавано влагат всички усилия в избягването на решение. Те протакат; просто „не стигат до това“; оставят се да бъдат понесени от случайността или по друг начин да оставят решението някому другиму. Може дори да размиват проблемите до степен, която не позволява вземане на решение. Безцелността, която следва от това, е по подобен начин невидима за самия човек. Множеството несъзнавани средства, които се прилагат, за да се маскира всеобхватната нерешителност, обясняват защо аналитикът сравнително рядко чува за този иначе чест проблем.

Друга типична проява на раздвоените енергии сили е общата неефективност. Тук нямам предвид липсата на умения в определена сфера, която би могла да се дължи на липса на опит или интерес към въпроса. Нито пък е въпрос на неразгърнат талант, както описва Уилям Джеймс в своя интересен труд, насочвайки към факта, че за човека става достъпен източникът на енергия, когато не се поддаде на първите признаци на умора или ако е под натиск от външни обстоятелства.

Неефективността в този контекст представлява онова, което се случва, когато човек не може да приложи всичките си усилия заради противоречията вътре в себе си. Сякаш подкарва кола, докато натиска спирачката; неизбежно колата се запъва. В някои случаи буквално е така. Всичко, което човекът започва, може да се прави по-бавно, отколкото уменията му или самата трудност на задачата предполагат.

Не че не полага достатъчни усилия; напротив, той влага неимоверни усилия във всичко, което прави. Може да му отнеме часове например да напише прост доклад или да овладее просто механично устройство. Различни неща обаче го спъват.

Може несъзнавано да се бунтува срещу нещо, което смята за принуда; може да желае да е перфектен до последната подробност; може да е гневен на себе си, задето не се е представил прекрасно от първия опит. Неефикасността не се проявява само в бавния темп; може да се прояви и като неловкост или като склонност към забравяне.

Една прислужница или домакиня няма да върши работата си, ако тайно смята за нечестно, че бидейки високо надарена, ѝ се налага да върши черна работа. Тогава нейната неефикасност най-често няма да е ограничена до някоя конкретна дейност, а ще се проявява във всичките ѝ занимания. От субективна гледна точка това значи да работи под напрежение с неизбежната последица да е непрекъснато уморена и да се нуждае от много сън. Всеки тип работа при тези условия изцежда човека повече, също както една кола би била претоварена, ако се движи с дръпната ръчна спирачка.

Вътрешното напрежение – а също и неефикасността – присъства не само в работата, но и в голяма степен при контактите с хора. Ако някой иска да е приятелски настроен, но същевременно презира тази идея, тъй като тя му се струва лицемерна, би се държал сковано; ако иска да наложи мнението си, но същевременно и да съдейства на другите, би бил колеблив; ако иска да се свърже с хората, но се страхува от отхвърляне, би бил срамежлив; ако иска да има сексуални контакти, но същевременно и да подразни партньора си, би бил хладен – и така нататък. Колкото по-всеобхватни са противоречията, толкова повече напрежение има в живота.

Някои хора осъзнават този тип вътрешно напрежение; много често те го долавят само когато при определени условия то нарасне; понякога ги връхлита само в контраст с малкото поводи, когато успеят да се отпуснат, да се усетят спокойни и способни на спонтанност. За настъпващата в резултат умора те обикновено винят други фактори – неиздръжливостта си, прекомерните количества работа, недостатъчния сън. Всяко от тях действително може да допринася, но много по-малко, отколкото се предполага.

Третият важен симптоматичен тип разстройство е инертността. Пациентите, страдащи от нея, понякога се обвиняват в мързел, но всъщност те не могат да се насладят на същинския мързел. Често имат съзнателно отвращение към всякакъв тип усилия и да рационализират, като казват, че е напълно достатъчно, ако им хрумват идеи, и че зависи от другите да довършат „детайлите“ – сиреч да свършат работата. Отвращението от усърдието може да им се струва и като страх, че самите усилия може да им навредят. Този страх е разбираем, имайки предвид факта, че те съзнават своята бърза уморяемост; и тя може да се подхрани от лекарите, които приемат уморяемостта за чиста монета.

Невротичната инертност е парализа на инициативността и действията. Най-общо казано тя е резултат от силно отчуждение от себе си и липса на ясни цели. Дългогодишното преживяване на напрежение и неудовлетворяващи усилия оставя невротика в една сравнително всеобхватна леност – въпреки че понякога тя се прекъсва от периоди на трескава активност.

От отделните допринасящи фактори най-важни са идеализираният образ и садистичните наклонности. Самият факт, че трябва да се полагат последователни усилия, може да се усети от невротика като унизително доказателство за това, че той не е идеализирания си образ, докато перспективата да свърши нещо, което е не повече от посредствено, е толкова отблъскваща, че предпочита да не направи нищо в реалността и да се справи невероятно във фантазиите си.

Хапливото себепрезрение, което неминуемо следва от образа, го ограбва от увереността, че може да свърши нещо стойностно, и по този начин погребва като плаващи пясъци цялата му мотивация и удоволствие от дейността.

Садистичните наклонности, в частност в тяхната потисната форма (интровертиран, т.е. обърнат към самия себе си садизъм), карат човека да се превие под натиска на всичко, наподобяващо агресия, в резултат от което малко или много настъпва пълна психична парализа. Общата инертност е от особено значение, тъй като засяга не само действията, но и чувствата. Количеството енергия, което се губи в резултат от нея, е изключително голямо. Тъй като неврозите в крайна сметка са продукт на съответната цивилизация, подобно изкривяване на човешките дарования и качества е сериозен недостатък на въпросната култура.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Невротичните склонности оказват влияние върху оценката на другите – КАРЕН ХОРНИ