.
Артур Шопенхауер е германски философ от епохата на революциите и важен представител на идеализма във философията.
Артур Шопенхауер е песимист, за когото човечеството е подвластно на прищевките на някаква лишена от мисъл и цел универсална Воля.
Според него тя стои в основата на постоянните ни импулси и е причината да живеем в постоянно разочарование и чувство на безсилие в опитите си да осъществим своите желания.
Той смята, че светът не е нито добър, нито лош, а безсмислен и предлага да търсим облекчение в естетическото съзерцание на живота, особено в музиката – единственото изкуство, което не се опитва да представи феноменалния свят.
Според него, ако успеем да осъзнаем, че отделеността ни от Вселената е илюзия, защото всичките индивидуални воли и универсалната Воля са едно и също нещо, можем да се научим да проявяваме емпатия към всички и всичко, с морална доброта и универсално състрадание.
Метафизичната му теория е в основата на влиятелните му писания за психологията, естетиката, етиката и политиката, които вдъхновяват Фридрих Ницше, Рихард Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд и др.
Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.
Трябва да уважаваме всеки човек, колкото и да е изпаднал и смешен. Трябва да помним, че във всеки човек живее същия дух, който живее и в нас. Даже и тогава, когато някой човек е отвратителен и телом, и духом, трябва да помислим така: да, на света трябва да има такива изроди и трябва да ги търпим. Ако ние показваме на такива хора своето отвращение, ние не само че извършваме несправедливост, но и предизвикваме смъртна война.
Степента на духовност, която е необходима, за да ни се понрави някой, е твърде точно мерило за собствения ни дух.
Всички религии обещават награда за качествата на сърцето или волята, но никоя – за качествата на ума.
Разумните постъпки и добродетелите са две съвършено различни неща – разумът може да се съчетава както с висша злина, така и с висша доброта.
Всеки припознава за граници на света границите на своето полезрение.
Страховит и опасен изглежда не онзи, който гледа свирепо, а който гледа умно.
Нелепото и лъжовното властват в царството на мисълта. Плоското и безвкусното властват в царството на изкуството. Злото и коварството властват в царството на делата.
Лекарят вижда човека в цялата му слабост, юристът – в цялата му злоба, а теологът – в цялата му глупост.
Упорството е плод на волята, силом заела мястото на интелекта.
Силата на волята може да се обрисува като могъщ, но сляп човек, носещ на раменете си сакат, който вижда.
Разликата в гордостта и суетата е в това, че гордостта е убеденост в собствената ни висока стойност, а суетата – желание да се създаде у другите такава убеденост.
Суетата ни прави приказливи, а гордостта – мълчаливи.
Да се обяви скромността за добродетел, е измислица, изгодна за лумпените.
Както и да е устроен човек, той служи най-вече на себе си. И ако за себе си не е полезен, значи е безполезен изобщо.
Завистта на хората разкрива колко нещастни се чувстват, а непрестанното им внимание към чуждия живот – колко дълбоко се отегчават.
Всеизвестно е, че злощастията се преживяват по-леко, ако са споделени; към тях хората явно причисляват и скуката, защото се събират, за да се отегчават съвместно.
Добре е да показваме всекиму, бил той мъж или жена, че отлично можем и без него – това укрепва приятелството.
Ако у някого се загнезди мисълта, че ми е по-нужен, отколкото аз на него, той тутакси се чувства така, сякаш съм го ограбил.
Който не обича самотата – той не обича и свободата.
Хората са общителни само поради своята неспособност да понасят самотата, тоест себе си.
Човек е дотолкова по-общителен, колкото е по-беден духовно и същностно прост.
Негодниците винаги са общителни.
На този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност.
На простите хора доставят огромно удоволствие недостатъците и грешките на великите.
Природната надареност може почти изцяло да изкупи липсата на начетеност. Но никаква начетеност не може да запълни липсата на природна надареност.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
