.
Казано е в Писанието, че първият плод на Духа е Любовта.
Тя е първият реален образ, с който е започнало създаването на света. От нея излизат всички останали реални образи.
Ако човек не може да разбере Любовта, колко по-мъчно ще разбере образите, които са произлезли от нея. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не разбират, нито познават Любовта.
Вие трябва да приложите Любовта един към друг като един велик закон, за да се познавате.
Велико нещо е да познавате един човек. Ако вие познавате и най-обикновения човек с Любовта, ще се учудите на голямото невежество на хората по отношение на него.
Такова велико богатство се крие във всяка душа! Затворена е тази душа. Един велик свят има във всяка душа. Да я познаеш със закона на Любовта – това значи да познаваш света, в който тя живее.
Срещате едно малко момченце и не му обръщате внимание. Казвате, че било грозно. Не, погледнете го внимателно да видите колко е красива душата му. Как се познава? Вижда се тази красота, но трябва да имате Любов в сърцето си, за да я видите.
Има един закон, който определя бързината на движението на телата. Този закон има отношение към Любовта.
Колкото повече обичаш някого или нещо, толкова по-бързо се движиш, толкова с по-голяма скорост отиваш към него.
За светлината се знае, че се движи с голяма бързина. Защо е така? Защото изтича от центъра на Любовта. Следователно: светлината е еманация на Любовта.
Оттук вадим заключението: най-бързо се движат в пространството тези тела или същества, които излизат от центъра на Любовта. Мощна е Любовта.
Ето защо, когато Мъдростта и Истината искат да предадат по-голяма бързина на своите сили, те ги прекарват през центъра на Любовта.
Всички добродетели прекарват своите сили през центъра на Любовта, за да им дадат по-голям тласък. Това се отнася и до човека.
Който е бърз, подвижен, с интензивен живот, той е в центъра на Любовта.
Ако няма тези качества, той излиза от друг център.
Мнозина се запитват защо страдат, защо боледуват, защо са обременени. Защото са вън от центъра на Любовта.
И Христос, като говорeл на болни и страдащи, имал желание да ги въведе в центъра на Любовта, дето няма страдания и болести. Страданието и радостта са граници на Любовта.
Щом влезеш в Любовта, страданието се превръща в радост. Щом излезеш от Любовта, радостта ти се превръща в страдание.
Може ли човек да влиза и излиза от центъра на Любовта? Може, разбира се.
За пример: когато човек влиза в по-гъста среда, той среща съпротивление, поради което скоростта му се намалява. Това причинява страдание.
И обратно, като влиза в по-рядка среда, съпротивлението се намалява, скоростта на движението му се увеличава и той се радва.
Най-рядката среда, в която човек може да живее и да се ползва от добрите условия на живота, това е Любовта.
Последвайте Четилище в Телеграм:
