.

Много хора не живеят, а съществуват. Те са заети да „правят неща“ през цялото време. Трябва да отидат на работа, да приготвят вечеря, да се срещнат с приятели в кафенето…

Всичко върви като по график, премерено и праволинейно.

Разбира се, имат и мечти. Някои бленуват за много пари, други фантазират да отидат някъде далеч, където има слънце и морски бриз и където не всеки ден е сурвакница. И проблемът е, че тези хора са щастливи само в най-дълбоките си мисли и нито една тяхна ежедневна дейност не им доставя удоволствие.

Защо е така? Сега ще ви разкажа една история.

През двадесети век американски учени провели жесток експеримент.

Те поставили едно куче в клетка, заключили плътно вратата и започнали да го удрят с ток. Кучето лаело, хленчело, драскало по решетките, въртяло се из клетката, но в един момент просто легнало на пода. Предало се и спряло да се бори. Надявало се, че мъчението ще приключи от само себе си.

Тогава учените отворили клетката и продължили да бият кучето с ток. И какво мислите, че станало? Кучето продължило да лежи…

Този експеримент дал началото на ново понятие в психологията – синдром на заучената безпомощност.

Когато на човек от детството му е забранено да изразява себе си, когато го учат как да избягва пораженията, а не как да върви напред, когато влиза в университет само и само „за да не го вземат в казармата и защото (в тази специалност) има по-малка конкуренция“, избира работа, където имат малко изисквания (към негo) и плащат повече, той се превръща точно в това лабораторно куче.

Ако родителите ни учат от детството на фразата „дори не се опитвай“, ние не само се отказваме, но и започваме да се отнасяме по различен начин към неуспехите си. Един неуспешен опит и край – предаваме се. Защото още от детството сме научили, че колкото по-тихомълком се придвижваш из живота, толкова по-далече ще стигнеш.

Много хора смятат, че трудностите ви правят по-силни и издръжливи.

Уви, това работи само ако не се окажете в положението на кучето от експеримента; ако не възприемате трудностите като нещастие и болка, а по-скоро като пъзел, подхвърлен от живота, който трябва да решите с вълнение и творчество.

Запомнете едно простичко нещо: когато е трудно, болезнено, страшно и неприятно, не е нужно да се примирявате с него. Вратата винаги е отворена, когато сте свикнали с нея, вие просто не я забелязвате.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: