.

През 50-те години на ХХ век на бял свят излиза цялата поредица “Властелинът на пръстените”.

И оттогава светът не е същият.

Казват, че сагата е най-продаваната книга след Библията.

Книгите на Джон Р.Р.Толкин раждат един истински култ.

Историите му се разиграват във въображаемата Средна земя, която изключително много наподобява средновековна Европа, а събитията са вълнуваща алегория за Първата световна война.

Не можеш ли да го захвърлиш при нужда, съкровището се превръща и в окови.

Не всеки, който скита е изгубен.

Мислех си, че чудесните герои в легендите ходят да търсят приключения, защото ги желаят, защото са вълнуващи, а пък животът е скучничък и трябва малко развлечение. Но не е така в истинските легенди. Обикновено хората сякаш просто се оплитат в тях – такъв път им е бил отреден. И предполагам, че са имали безброй възможности да се върнат назад, но не са го сторили.

Предпазливостта е едно, а колебливостта – съвсем друго нещо.

Широкият свят ви обкръжава – можете да се оградите от него, но оградите ви не ще го удържат.

Със седене и умуване работа не се върши.

Незапочнатата работа най-бавно свършва.

Дългите приказки пресушават гърлото.

Прибързаният удар рядко улучва целта.

Където са мнозина, всеки разговор се превръща в безконечен спор. Но двамина ще съумеят да открият мъдростта.

Ако повече от нас ценяха храната, радостта и песните, вместо да си кътат златото, светът щеше да е по-весело място.

Говорех си сам. Стар навик да разговарям с най-мъдрия, който ми е подръка.

Предупреждавам те, ако ме отегчиш, ще си отмъстя.

Онзи, що чупи нещо, за да види какво е, напуска пътеката на мъдростта.

Мъдрост е да признаеш необходимостта, когато си обмислил всички възможни пътища, колкото и безумна да изглежда за ония, що се вкопчват във фалшивата надежда.

Има неща, които е по-добре да приемеш, отколкото да отхвърлиш дори ако краят може да бъде мрачен.

Не се бъркай в работата на големите, да не си докараш беля на главата.

Дребна загуба са дрехите за един удавник.

И в лъжата има зрънце истина.

Не памет желае сърцето. Тя е сам огледало.

Бялото – то служи за начало. Бялото платно може да се обагри. Бялата страница може да се изпише, а бялата светлина – да се пречупи.

Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. можеш ли да им го върнеш? Не бързай да раздаваш смъртни присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата.

Зад дръзкия език често се крие вярно сърце.

Меден език често крие черно сърце.

В замъглени очи истината често е с грозно лице.

Предателското оръжие винаги е опасно за десницата, която го държи.

Омразата често сама се наранява.

Предателят никому не вярва.

Предателят може да сгреши и да стори добро, без да иска.

Който се опари, най-добре се учи.

Не всяко злато сияе,
не всеки скиталец е враг,
здрав старец не вехне до края,
не жари слана корена як.

Хладният разум не бива да възпира благородните дела.

И в крайна сметка от хората разцъфва само едно „може би“. 

Имай воля, път ще се намери.

Започва път от моя праг, безкраен и покрит с трева. Увлечен в неговия бяг, и аз ще трябва да вървя, да тропам с морните пети, додето стигна друм голям, събрал пътеки и мечти. А после накъде? Не знам.

Една мечта е по-силна и от хиляди реалности.

Безверен е този, който казва сбогом, когато пътят стане мрачен.

И наистина, който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил.

Всичко, което трябва да направим, е да решим какво да правим с времето, което ни е отредено.

Има ли живот, има и надежда.

Няма да кажа: „Не плачи“, защото не всички сълзи са причинени от зло.

из „Властелинът на пръстените“