.
Малко момченце попитало майка си:
– Мамо, защо плачеш?
– Защото съм жена – отговорила му тя.
– Не те разбирам – отвърнало момчето.
Майката само го прегърнала и казала:
– И никога няма да разбереш.
По-късно попитало баща си:
– Защо мама плаче без причина?
– Всички жени плачат без причина“ – било единственото, което бащата му казал.
Момчето пораснало, станало мъж и все още се чудело защо плачат жените. Накрая повикало Бог. Когато се появил, го попитал:
– Господи, защо жените толкова лесно се разплакват?“
Бог му отговорил:
– Когато създавах жената, трябваше да е специална. Дадох й рамене, достатъчно силни, за да носят цялата тежест на този свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да може да осигурява комфорт.
Дадох й вътрешна сила, да издържи раждането и пренебрежението, което често пъти получава от своите деца.
Дадох й силна воля, която да й позволява да върви напред, когато всички се откажат и да се грижи за семейството си в период на болести и проблеми без възражения.
Дадох й чувствителност, да обича децата си независимо от всичко, дори ако детето много я е наранило.
Дадох й сила да понася мъжа си и неговите грешки и я направих от неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но че понякога изпитва нейната сила и решителност да бъде постоянно до него.
И накрая, дадох й сълзи, за да плаче. Те са само за нейно ползване, когато й е нужно.
Виждаш ли, сине мой, красотата не е в дрехите, които носим на тялото си, или в начина, по който се сресваме.
Красотата на жената трябва да се види в нейните очи, защото това е входа на сърцето й – място, където е любовта.
