.
Любовта е смисълът на живота. По-точно един от най-главните смисли, по-значителен дори от свободата, която е само възможност за любов.
А Вие не сте ли се убедили вече сами, че изискването на любов, дори не на любов, а на нейния скромен заместител, наричан “човешко отношение“, е загубена работа, която е равносилна на блъскане с глава в стената?
Не Ви ли е идвало в многострадалната глава, че тази упорита обсада е съдбоносната грешка – и грешката е именно Ваша?
Задавали ли ли сте си въпроса – кое е повече във вашата душевна самота: неудовлетворената потребност да бъдеш обичан или потребността да обичаш?
Самотата винаги се състои от тези две тъгуващи половинки…
Какъвто и да е Вашият отговор, решително препоръчвам: ако искате да се измъкнете от затворническата самота, започвайте от второто.
Оказвайте душевна благотворителност, правете това смело и безогледно.
Като забравите, доколкото е възможно, за собствената потребност да бъдете обичан, като приемете, че тя е несъществуваща, нулева.
Да, това е очевидна самоизмама, но най-плодотворната сред самоизмамите. Път, който е проверен от най-великите и от най-щастливите.
Любовта е пространство, в което от всяка точка, по всяко време можем мълниеносно да стигнем до всяка друга точка.
Любовта е животът и смъртта, заедно взети.
Любовта е нещо повече от живота. Тя е безсмъртие в аванс. Затова любовта и смъртта са неразделни.
Не е само необходимост за продължаване на рода. Любовта има и друг, тайнствен, мистичен смисъл, недоказуем, но осезаем…
Любимото същество чрез влюбения се бележи със знака на Вечността… И самият влюбен също.
В играта на Провидението животът и любовта са карти с еднаква сила.
Но ако продължим метафората: любовта често става коз и бие инстинкта за лично оцеляване.
Нали именно любовта доказва безсилието на човека пред собствената му природа…
Има и социално натрапена псевдопотребност да бъде изпълнен стереотипният сценарий „лично щастие“.
Страданието е цената на щастието, което може и да не те споходи.
Океан от видове самота по най-различни причини… Незнание, неопитност, непосветеност в тайните на любовното изкуство, за която си плащаме прескъпо…
Комплекс за непълноценност в любовните и сексуалните отношения…
Любовни триъгълници от всякакъв род; нещастни любови във всички цветове на дъгата, неравенства и невзаимности; окови на любовните зависимости с техните безумия и кошмари…
Мании, раздели, събирания, изоставяния – любовните иди ми, дойди ми…
Ако са те измамили повторно, значи си на страната на измамника…
Най-големите опасности са там, където човек се стреми да задоволи потребностите си за сметка на друг.
Дългогодишната ми работа с хора, преживели любовна несрета, ме убеди, че шансовете да понесат изпитанието и да продължат плодотворно живота си, да постигнат нов смисъл, ново щастие или да отпаднат, да деградират, да загубят равновесие, средно са 51 към 49. С други думи, контролният пакет акции все пак се държи от човешкия дух.
Но често се налага хората да бъдат убеждавани, че в юмрука на съдбата винаги има поне две клечки: и дълга, и къса. Човек трябва само да успее да отвори юмрука й и да направи открит, съзнателен избор.
Любовта не е дълг. Има само свобода да обичаш и можеш да откриваш тази свобода в себе си отново и отново.