.
Луда съм, бе, чисто луда! Не разбираш ли? Що си дириш белята и раната без лекуване? Евтин ли ти е съня? Малко ли ти е алкохола? Скучно ли ти е спокойствието или жените, кротките, ти омръзнаха? Ха, кажи, де?!
На огън търпиш ли, че ти се играе? Сутринта се будя до теб, до вечерта съм на другия край на света и билетът е еднопосочен.
Смея се и плача едновременно. Голямо ми е сърцето и побира и болката и щастието наведнъж, пък те си вдигат наздравици, че ме има.
Ти, както напълно ме имаш, така и изобщо ме нямаш. Не си отглеждай илюзиите, не ги подхранвай с розовички мечти. Луда съм!
За живот съм луда! Вятър и вода не се спират. Как мен ще ме спреш!? От тях съм направена и пътищата са ми вени.
На свирепа любов носиш ли и на ухапвания? Вълчица съм – един ми стига, до мен да тича, див до самозабравяне. Ама на всичко да търпи и да е верен до костите. По-малка любов не предлагай. Висок е залога. Покриваш ли?
Луда съм, чисто луда! Да не кажеш, че не съм предупредила. Ще тичам в крайности, ще меня настроения, ще чупя спомени, ще стрелям с думи, ще лепя невъзможното.
Нов свят ще ти създам, с един замах ще го унищожа и друг ще ти построя.
Хаос ще ти влея в съзнанието, да почувстваш сила и не от една, от милион точки да видиш живота, дето не си и знаел, че ги има.
Ще ти вържа възел от границите, после ще ги изгоря като конец с уроки, да не пречат, да не вредят, да не спират устрем, чувство и смисъл.
На компаса ще ти сменя севера и ще ти разбъркам посоките – да видиш, че все до едно място водят – дето ти е сърцето.
С мен един живот няма да живееш, малък е да ме побере и голям – да ме изгуби в себе си.
Накуп и наведнъж ще живееш – с един дъх в няколко паралелности. И с жена-хамелеон и неуловима.
Що си дириш белята? Намери си някоя кротичка и покорна. Да си стои вкъщи и да ти гледа децата, да ти угажда и да ти мълчи.
Аз съм фурия, облечена лудост и гола душа. Всичко взимам, всичко давам. Половинчатост не приемам.
Готов ли си да прегръщаш буря?
Помисли. Влезеш ли, няма излизане. Вътре ли си?
