.

Лев Николаевич Толстой често е определян като най-великия романист в световната литературна история.

Автор е главно на романи и разкази, в по-късната част от живота си – и на пиеси, есета и религиозни трактати.

Сред най-известните му произведения са романите „Война и мир“, „Ана Каренина“ и „Възкресение“, а „Кройцерова соната“, въпреки противоречивите реакции в обществото, се счита за една от най-важните му повести.

През 80-те години на XIX век възприема религиозно-моралистични и аскетични възгледи, които го превръщат във влиятелен морален философ и социален реформатор.

Още приживе Толстой е признат за патриарх на руската литература, а неговото велико и необятно творчество поставя нов етап в развитието на руския и световния реализъм, полагайки мост между традициите на класическия роман на 19 век и литературата на 20 век.

Да се докоснем до мъдростта и величието на Лев Николаевич Толстой чрез неговите вечни послания за човека, за доброто и за света!

Човек, който не е свикнал на разкош, но случайно е попаднал сред него, се прави — за да се издигне в очите на другите, — че разкошът е нещо обичайно за него и че той не само не се изненадва, но и го пренебрегва. По същия начин неразумният смята за издигнат светоглед да пренебрегва радостите на живота и се преструва, че животът му е дотегнал и че той може да си представи нещо много по-добро.

В живота си хората се стремят не да правят каквото се смята за добро, а да наричат „свои“ възможно най-много предмети.

Човек си е съсипал стомаха и се оплаква от обида. Същото е и с хората, които са недоволни от живота.

За да бъдеш щастлив, се иска само едно: да обичаш, да обичаш самоотвержено, да обичаш всички и всичко, да разпростираш навред паяжината на любовта — който се хване, него взимай.

За да бъдеш щастлив, трябва да вярваш, че щастието е възможно.

Никога не слушайте хора, които злословят за другите, а вас хвалят.

Добрият намира успокоение в съвестта си, а не в хорските уста.

Често цялата умствена дейност на хората е насочена не към това да разбули истината, а към това да я скрие. Това е основната причина за съблазните.

Понякога се изумяваш, че някой отстоява много странни, неразумни възгледи: религиозни, политически, научни. Потърси и ще откриеш, че той всъщност защитава своето положение.

Ако постъпката се обяснява със сложни разсъждения, можеш да си сигурен, че тя е лоша. Решенията на съвестта са прями и прости.

Жестоките все гледат да са заети с нещо, така че в онова, с което се занимават, да намират оправдание за жестокостта си.

Да вършиш злини, е точно толкова опасно, както да дразниш див звяр. Злото обикновено се връща в най-груба форма при онзи, който го е извършил.

Жената, майка на семейството, която не умее да бъде щастлива у дома, няма да бъде щастлива никъде.

Жена, която се опитва да бъде мъж, е точно толкова уродлива, както женствен мъж.

Почти всички усилия на човешкия ум са насочени не към това да се облекчи трудът на хората, които работят, а да се облекчи и украси безделието на безделниците.

Всички външни промени в живота ни са нищожни, в сравнение с промените, ставащи в мислите ни.

Разумното винаги съвпада с нравственото.

Всеки път, когато се питаш: как да постъпя, така или иначе, си задай въпроса, как ще постъпиш, ако знаеш, че до вечерта ще умреш и никой няма да узнае как точно си постъпил.

И най-добрите постъпки са съпътствани с известна доза суета, с желанието да ни похвалят. Това не вреди само когато човек може да си каже, че дори и да заслужава с поведението си не похвала, а порицание, пак ще се държи така.

Любовта ни сочи целта на живота, разумът — начините да я постигнем.

Ако знаеш какво е добродетелно, а не го правиш, приличаш на пътешественик, който знае, че ще намери пристанище и храна само ако продължи по пътя си, но въпреки това спира и чака пристанището самò да дойде при него.

Питагор призовава да се стремим да живеем така, че животът ни да съответства най-пълно на добродетелността. Този живот понякога е най-трудният, но след като свикнем, става и най-радостният.

Лошите постъпки най-често се оправдават с грижата за семейството. Скъперничеството, рушветчийството, потисничеството спрямо работниците, непочтеността — за всичко това като оправдание се посочва любовта към семейството.

Повечето хора, които мислим за зли, са станали такива, понеже са смятали лошото си настроение за нещо нормално и са му се отдавали.