.
През последните повече от 20 години Мариус Куркински е един от най-обичаните творци в България. Или поне от хората в България, които се интересуват от драматургия.
Самотен съм като човек, но съм щастлив като актьор.
Какво ни казва Шекспир с „Ромео и Жулиета“? Че любовта умира, не може да съществува в нашия свят така, както е устроен. Умира, заради това, в което сме превърнали обществото си. Убеден съм, че има хора, които умеят да я запазят за по-дълго време, даже съм виждал такива, но при мен не се случи така.
Когато всички свърши, по-добре да не преминава в агония, а да бъде като смърт и просто да изчезне.
Истината, в крайна сметка, е само една. Но всички се правят, че има много истини.
Невъзможността да чуваш е типична за младостта и може да е гибелна.
Когато искаш да се докоснеш до най-висшето, като се каже „писател“, това е Достоевски.
Шекспир има пиеси за абсолютно всички глобални въпроси.
Двама влюбени от мразещи се семейства се влюбиха и умряха за любовта. Посланието на Шекспир – любовта в този съвършен вид не може да просъществува на земята. Тя умира по външни причини.
Аз се ужасявам от търсенето на нови форми в театъра. Защото формата е намерена и това е словото. Театърът е Словото. Ако си избрал една пиеса, то ти си избрал слово, пропътувало много километри и много години, запечатало време от минали епохи.
Светът е чудовищна сграда. За него не ми се говори изобщо. Години, хилядолетия наред е бил място за изтребление, но пък ето, театърът е друго място.
Публиката е едно от най-близките ми същества. Ако имам нещо в театъра, то това е човекът-публика. Това същество ме преведе през годините.
Хората страдат. Това е последното, което не трябва да им се отнема.
Би било глупаво да казваш, че си на 45, а се усещаш на 18. Това са тъпотии, трябва да сме реалисти.
След 25 какво значение има на колко години си?
Аз се смея ей така, все едно е тик. Няма нещо, което да ми е истинско смешно.
Пълна пустота. И хората вече усещат самоизяждането отвътре, което ги влече заради лошия живот. И става много пусто.
Вече наистина не мога да бъда сигурен в това как се управлява светът. Не знам кой го прави и как, но не може да е преднамерено… Отказвам вече да мисля. Не знам как се ръководи – като го гледам е такова положението, защото вижте до какво са доведени хората. Не е ли преднамерено?! Това грабене на пари, това крадене, това унижение на народа, и то с такава, много силна, видима омраза – не е ли преднамерено?! Всичко е програмирано, всичко е парцелирано…
Този народ е побъркан от своите управляващи. От хората на културата той е спасяван…
За себе си откровено мога да кажа, че душата ми в момента е разчупена на парчета.
