.
Мария Магдалена е жена, която според четирите канонични евангелия пътува с Исус като един от неговите последователи и е свидетел на неговото разпятие и възкресение.
Тя се споменава по име дванадесет пъти в каноничните евангелия, повече от почти всички апостоли и повече от всяка друга жена в евангелията, освен семейството на Исус. Епитетът Магдалена може да е топонимично фамилно име, което означава, че тя идва от град Магдала, рибарски град на западния бряг на Галилейското море в римска Юдея.
Мария Магдалена се смята за светица от католическата, източноправославната , англиканската и лутеранската деноминации. През 2016 г. папа Франциск промени датата 22 юли от мемориал в празник и тя бе наречена „Апостолът на апостолите“.
Протестантските църкви я почитат като героиня на вярата. Източноправославната църква я тачи предимно като една от жените мироносици, изцелена от седем бяса (Марк 16:9), която се споменава на няколко пъти в четирите Евангелия.
Св. Мария Магдалена е тази, която открива празния гроб на Божия син и е свидетел на възкресението Му.
Надали има друг художествен персонаж като Мария Магдалена в историята на изкуството, който да е бил толкова култов обект на вдъхновение и многобройно пресъздаване. Образът на св. Мария Магдалена преобладава освен в картините на средновековните художници, но и в тези на ренесансовите творци.
Амброзиус Бенсън, 1500 г.
Рафаело, 1505г.
Пиеро ди Козимо, (ок. 1500 – 1510)
Тициан, 1512
Джампиетрино, 1521
Ел Греко, 1578
Тинторето, 1598-1602
Караваджо, ок. 1606
„Света Мария Магдалена в екстаз“ (ок. 1619 – 1620) от Питър Паул Рубенс
„Каеща се Магдалена“ (ок. 1635 г.) от Гуидо Рени
Мария Магдалена (1641) от Хосе де Рибера
„Явяването на Исус Христос на Мария Магдалена“ (1835) от Александър Андреевич Иванов
Мария Магдалена (1858–1860) от Фредерик Сандис
Христос с Марта и Мария (1886) от Хенрик Сиемирадзки
Христос и Мария Магдалена (1890) от Алберт Еделфелт