.
Марк Ифраимов е психолог, водещ треньор и директор на АНО „Просветителски център. Просвещение и култура в 21 век.“
Вече 15 години се занимава с изучаването на природата на развитието на способностите, съдбата на човека и неговото предназначение.
Създава методически пособия, води семинари и тренинги и всеки път открива за себе си нови методи и техники, които го водят до необходимите резултати чрез все по-прости и по-ефективни пътища, от предишните.
Майката – това е семейството и отношенията, връзките. Бащата – това е силата, защитата, парите. Искаш всичко това? Освободи се от всички претенции към майка си и баща си и ще получиш всичко, което желаеш.
Гордостта се гради върху горделивост, горделивостта – върху нищожество, а нищожеството – върху жал към себе си.
Хората толкова искат душевна близост, че са готови дори на… секс.
Студеният поглед е обида към майката. Разочарованието от нея води до разочарование от себе си, от което следва самота.
Който не може да моли… той работи сам!
Мъжът показва на жената нейната значимост само с мълчаливото си присъствие до нея.
Мъжът и жената служат един на друг. Мъжкото служене се състои в това да показва на жената това, което тя ОЩЕ не иска да знае за себе си. Женското служене се състои в това да показва на мъжа какво той ВЕЧЕ е постигнал.
Жената винаги очаква от мъжа това, което не е могъл да й даде баща й.
Мъжът мечтае да превърне жена си в кралица, а жената мечтае за готов крал.
Този, който иска да го приемат такъв, какъвто е, просто иска безопасност.
За да стане жената желана и необходима, трябва да спре да бъде нужна. Тогава ще стане разкошна като диамант, който е абсолютно безполезен, но никой не иска да се раздели с него.
За да бъде мъжът успешен, трябва да развие в себе си женски качества: интуиция и приемане на обратната връзка от околните.
Жената – това са чувствата. Чувствата не можеш да ги убедиш. Можеш само да ги успокоиш.
Хората не ценят това, което вземат, а това, което дават. Затова, приемайки даже най-малкото нещо, разпалваме любовта им към нас.
Човекът живее в метафора. Позволявайки на друг човек да прояви в наше присъствие своята метафора, мит, въображение, фантазия, ние го караме да се чувства свободен и затова търси нашата компания отново и отново.
Жената, за която парите са по-важни от любовта, е разочарована от баща си. Тя търси неговата любов. Непримирима със загубата на неговата любов, тя заменя тази загуба с пари.
За да ловуваш добре, трябва самият ти да станеш вкусна примамка.
Вярата е главният критерий за различаване на Любовта от Жалостта. Ако вярваш в успеха на човек, значи го обичаш. Ако не – значи ти е жал за него.
Женствена е тази жена, която е готова на съвместно творчество.
Да признаеш чуждата значимост ти пречи собствената. А собствената значимост поражда жалост към себе си.
За да преминеш на следващо ниво, трябва да изпитваш благодарност към предишния опит.
Зад перфекционизма се крие безсилието на перфекциониста.
За да станете богати, трябва да имате желание да докажете на баща си, че не сте по-лоши от него. За да задържите парите, трябва да излезете от протеста срещу баща си и да го приемете в сърцето си.
Мъж, който променя жена си, търси в други жени любовта на майка си. В детството си той е видял нейното разочарование и сега иска чрез други жени да я удовлетвори.
Абортът води до раздяла на родителите с нероденото им дете. Животът им казва: „Ако вие не можете да ме продължите, не си струва да сте заедно…“
Жена, която заради одобрението на мъжа и желанието да му се хареса, потиска негативните си чувства, е обречена да стане ненужна за него. За мъжа са нужни чувствата на жената, независимо дали са положителни или отрицателни. Чувствата за мъжа са гориво, което го тласка към целта. Важното е горивото да е истинско – живо и искрено.
Момичетата изначално са мъжествени, а момчетата – женствени. Мъжествеността на жената се проявява в майчинството, а женствеността на мъжа – в съмненията по пътя към целта. Жената трябва да извърши подвиг, за да се откаже от майчинството към мъжа си и да започне да му се доверява изцяло. Мъжът трябва да извърши подвиг, за да включи своята мъжественост и да поеме отговорност за другите.
Женската сила е силата на приемането. Тази, която може да приеме случващото се без протест, винаги привлича хората, защото повече от всичко хората жадуват одобрение и се боят от осъждане. Само самодостатъчната жена с огромна вътрешна сила е способна да приеме, да се довери и да се посвети на този, с когото е.
Превод: Михаил Бучкуджиев