.

МИРА НЯМАМ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ

Време ли нямах – да те забравя?
Повод ли нямах – да те заместя?
Огън ли нямах – да се запаля?
Или очи нямах насреща?

Сълзи ли нямах – да не те изстина?
Рани ли нямах – да не те намразя?
Гордост ли нямах – да те не диря?
Или някаква чест пазех?

Мисли ли нямах – да не те мисля?
Сърце ли нямах – пак да обикна?
Спомен ли нямах – да ме пронизва?
Или разум – да те отрича?

Други ли няма – по тях да тичам?
Воля ли нямам – гръб да ти обърна?
Нужда имам да те обичам.
Сила нямам да те намразя.

СБОГУВАНЕ

Аз вече ще си тръгвам… от живота ти.
Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.

Спасих те!(Или бях спасена?).
На този бряг ще те оставя,
тук старата любов поема те,
а аз се връщам… да се давя.

Поуки ли? Да вярваш, че ме има.
А аз да любя, без да съм любима.
Не, не, не си сънувал! Тука бях!
Аз с теб умирах, с теб летях!

Обърнах като сън живота ти,
за да повярваш и в доброто ти.
Добрите феи правят чудеса.
За тях са хапче против самота.

Така, че… тръгвам. Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам.
При нужда затвори очите си
и аз ще бъда вечно там!

СИНДРОМЪТ „ЛОШО МОМЧЕ“

В живота ни поне веднъж
Се срещаме с фатален мъж.

Летиме в друго измерение,
А после идват, без съмнение,
Бездънна дупка и тъга.
Кълнем проклетата съдба:
Защо ли с него ни събрала,
Защо така ни изиграла?

Опитваме се да забравим
И с липсата му да се справим.

Но все не ни се получава –
В сърцето ни печат остава
От него – лошото момче –
Кръстоска на мръсник с дете.

„Защо – се питаме тогава –
Единствен той не се забравя?”
Защото горната порода
Отключва женската природа.

И чувстваме се заслепени,
Опитомени, укротени.
Открили сме, че едновременно
/за жалост обаче е временно!/
Сме цялостни, завършени
/макар и понявга прекършени!/…

Защото лошото момче-
Универсалното ключе-
Отключва всички лица на жената-
Детето, майката, сестрата,
Любовницата дива.
Открива я цялостна, жива!
По нея тъга ни залива.
Защото, тръгвайки си, я убива!

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ТЕ НЯМАМ!

Не идвай никога по-близо,
ако си искаш ореола.
За да те искам, обещай ми
да не събличаш любовта си гола.

Стой там – далеч в мечтите,
и гледай ме любовно,
щом поискам да те пипна,
едва ме докосни греховно.

А после изчезни – единствен
сред всички, искащи ме хищно –
и с огън ще горя неистов,
а да ти казвам е излишно

защо ще бъдеш най-желания,
от мен обичан доживотно.
Защото само недостъпните
привличат се страхотно!