.
МОЕТО СТАРО МОМИЧЕ
Моето старо момиче
никак не остарява.
Яростно ме отрича.
Яростно ме защитава.
Колко е трудно със мене…
Никой не подозира.
Нерви… Безкрайно търпение…
От къде сили намира…
Ах, колко много години!
Ах, колко малко остават…
Всякакви …Черни… И сини…
Но още не се предават.
Имам такава заръка…
Падна ли на колене,
искам, когато си тръгвам,
То да е само до мене.
Искам в часа последен
То да ми гали косите.
И ако още Го гледам –
да ми затвори очите.
И всяка вечер, потайно,
когато вече ме няма –
нарочно или случайно
всичко да ми съобщава.
Знам, че сега се ядосва!
Как си ги мисля такива…
Господи, не ме докосвай…
Още не ми се отива.
С моето старо момиче
имаме дни и нощи…
Имаме да се обичаме
още… и още… и още…
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
