Чилийският поет Пабло Неруда е известен с любовната си поезия, заради която получи Нобелова награда за литература през 1971 г.

ПОЕЗИЯ В ДЕСЕТ СТИХА

Беше сърцето ми крило живо и опетнено
и плашливо крило за мечтата.

Бе пролет над полята зелени.
Лазурна бе висотата и изумрудена сякаш земята.

Тя – дето ме любеше – през Пролетта се спомина.
Още помня очите й на гълъб умиращ.

Тя – дето ме любеше – очи склопи. Късно.
В късното на полята, синьото. Окъснялото на криле и пориви.

Тя – дето ме любеше – през Пролетта се спомина.
И задигна оттука Пролетта в небесата.

ТАЗИ НОЩ

Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Да напиша например: „Нощта е тъй звездна
и звезди сини трепкат далече.
Нощният вятър върти се в небето и пее.”
Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Аз я обичах, понякога – тя мене също.
В ръцете си имах я нощи такива.
Безспир я целувах под простора небесен.
Тя ме обичаше, понякога – аз нея също.
Та можех ли да не обичам големите нейни очи!
Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Да мисля, че я няма. Да чувствам, че я загубих.
Да слушам безкрайната нощ, още по-безкрайна без нея.
Стихът се сипе в душата ми като роса по тревата.
И няма значение, че любовта ми не я задържа.
Нощта е тъй звездна, а тя не е с мене.
Същата нощ, същите бели дървета.
Само ние не сме вече същите.

FAREWELL

1.

Сега на колене от твоята утроба
едно дете печално като мен ни гледа.

В живота, запламтял във неговите вени,
ще се стреми животът ни да се закотви.

Със тез ръчици, дъщери на твоите ръце,
ще се стремят ръцете мои да отбият.

И през очите му, разкрити на земята,
един ден в твоите очи сълзи ще видя.

2.

Не искам аз това дете, любима.

За да не ни закотвя нищо,
нека нищо не ни свързва.

Ни думата, ухаеща на твоите устни,
ни туй, което думите не изразиха.

Ни празника на любовта, неотпразнуван,
ни до прозореца дълбоките ти вопли.

3.

(Обичам обичта на смелите моряци:
целуват и си заминават те.

Едничко обещание оставят
и не дохождат втори път.

Една жена на всеки пристан чака,
целуват и си заминават те.

И в някоя безлунна нощ в леглото на морето
си лягат със смъртта.)

4.

Обичам обичта, която се поделя
на хляб, целувки и легло.

Любов, която може да е вечна
и може да е само миг.

Любов, която иска да е волна,
със нова воля за любов.

Боготворена и когато тя се приближава.
Боготворена и когато си отива тя.

5.

Не се омайват вече моите очи в очите твои,
не се успокоява вече с тебе мойта скръб.
Но накъдето и да ида аз, ще нося твоя поглед
и накъдето тръгнеш ти, ще носиш мойта скръб.

Бях твой, бе моя. После? Заедно завихме
по пътя, откъдето мина любовта.

Бях твой, бе моя. Ти ще си на този, който те обича
и ще бере в градината посятото от мен.

Отивам си. Печален съм; но винаги съм бил печален.
От твоите прегръдки ида. Накъде – не знам.

… От твоето сърце едно дете ми казва сбогом.
И нему сбогом казвам аз.

Вижте още: Знам защо пее птицата в клетка – МАЯ АНДЖЕЛОУ

Седни Тъга, дошла си ми на гости – ГЕРГАНА СОТИРОВА

Да имаш и да нямаш е просто сцена в театъра на дявола – МАРИЯ ЛАЛЕВА