.

Всеки от нас живее, действа, чувства, мисли не като някаква природно-социална единица, тоест като някакъв човек въобще, а винаги като мъж или жена.

Не абстрактният човек, а именно мъжът или жената се съотнасят със света, с обкръжаващите хора, встъпват във взаимодействие с тях, и тяхното отношение към света, тяхното битие зависи от определящите особености на неговото /мъжко/ или нейното /женско/ светоусещане и представи за света /действителността/.

Човек се ражда с естествена биологическа принадлежност към единия или другия пол, но тази принадлежност сама по себе си не гарантира това, че биологичният мъж ще се окаже мъжествен човек, тоест ще проявява съответното половоролево поведение, а биологическата жена в този смисъл ще бъде женствена.

Биологичният пол предполага само обективното функциониране на дадения индивид в качеството му на самец или самка, но нищо не говори за неговите полови преживявания и самосъзнание.

Самосъзнанието в огромна степен се определя от социалните и културните влияния, стила на възпитание в ранното детство, а също така от склонността на психиката на човека към формиране на една или друга половоролева нагласа.

Мъжът става мъжествен, а жената – женствена в процеса на усвояването на съответните полови роли, приети в даденото общество.

Но ще бъде неправилно да се счита, че половата роля – това е изключително социален норматив, внедрен в съзнанието на личността.

Половата роля в значителна степен се определя и от неосъзнати мотиви на поведението, които са различни у мъжа и у жената.

Затова половите предписания, приети в даденото общество, сами по себе си са недостатъчни.

Необходимо е наличието на някакъв „център на кристализирането“ на мъжките и женските свойства на характера, който би определял предпочитаните способи за мъжко и женско социално функциониране.

Какво може да се яви в качеството си на „центрове на кристализиране“?

На този риторичен въпрос би могло да се отговори така: светът е даден на човека в две плоскости – като външен, обективно съществуващ свят, и като свят вътрешен, субективен преживяван.

От това, какви ценности на съществуването – обективните или субективните – са най-значими за човека, в голяма степен зависи неговата полова насоченост.

Половото самосъзнание е винаги свързано с тези ценностни ориентации и вън от тях се оказва, образно казано, висящо във въздуха.

Половата принадлежност слага отпечатък върху цялото същество на човека, тя определя не само социалната полова роля /джендъра/, която изпълнява той, но и неговите влечения, неговият съзнателен модел на света, неговото отношение към него, отзивите за неговите действия и постъпки, стила на поведение.

Тук трябва да се отбележи, че е нужно да се има предвид, че сферата на половата активност е много по-широка, отколкото областта на сексуалната активност, защото включва в себе си личността като цяло.

Как се формира джендърната идентичност, тоест осъзнаването на своята принадлежност към женския или мъжкия пол у конкретния индивид?

Първоначалното звено на този дълъг процес е хромозомният или генетичният пол.

ХХ хромозомите у самката, ХУ хромозомите у самеца се създават още в момента на оплождането и определят бъдещата генетична програма на диференциация на организма по мъжки или женски път на развитие.

На втория и третия месец от бременността се диференцират половите жлези, след което, започвайки от третия месец на бременността, особени клетки в мъжките полови жлези започват да произвеждат мъжки полови хормони, андрогени. Зародишът придобива определен хормонален пол.

Под влияние на половите хормони започва формирането в утробата на майката на вътрешните и външните полови органи, на сексуалната анатомия.

А след четвъртия месец на бременността, започва извънредно сложният и важен процес на полова диференциация на нервните пътища, на определени отдели в главния мозък, които управляват различията в поведението и емоционалните реакции на мъжете и жените.

При раждането на детето, въз основа на строежа на неговите външни полови органи се определя гражданският /паспортният/ пол на новороденото.

След това детето започва целенасочено да се възпитава така, че да съответства на приетата в даденото общество представа за мъжко и женско поведение, за това как са длъжни да постъпват мъжете и жените.

На основата на тези внушавани правила и на това, как биологически е програмиран неговия мозък, детето формира представа си за своята джендърна роля/идентичност и по съответен начин се държи и оценява себе си.

Всички тези процеси се усложняват в подрастващата възраст във връзка с половото съзряване.

Нерефлексираните детски представи за своята полова принадлежност се превръщат в джендърна идентичност на подрастващия, която става един от централните елементи на самосъзнанието.

Рязкото увеличаване на секрецията на половите хормони /пубертетните хормони/ оказва огромно влияние върху всички страни на живота на човека.

Вторичните полови белези изменят телесния облик на подрастващия и правят проблематичен неговия АЗ-образ.

Едното и другото дават мощен тласък на еротизма на подрастващия човек и на неговите романтични преживявания.

У него се формират и проявяват определени сексуални ориентации, еротични влечения към лица от собствения или противоположния биологичен пол, а така също собствени индивидуални „любовни карти“, сексуални сценарии.

В крайна сметка, всичко това, взето заедно, се интегрира във възрастната джендърна идентичност и статус.

С определена неусловност, може да се отдели още и психичен пол.

Същността му се изразява в това как личността сама възприема себе си като представител на даден биологичен пол.

Защото човекът може биологически да принадлежи към един от половете, а де са самовъзприема, самооценява като принадлежащ към противоположния пол.

Очевидно е, че психополовото развитие е сложен биосоциален процес, в който „природните“ и „социалните“ фактори се преплитат, и те не могат да се разберат и обяснят един без друг.

Всяко нарушаване на последователността или сроковете на критичните периоди в половата диференциация може по съдбоносен начин да се отрази на бъдещото самосъзнание и полово поведение на човека.

При това особено раним, потенциално слаб партньор е мъжът, а не жената.

Доколкото природата се грижи преди всичко за създаване на самки, половата диференциация на организма първоначално автоматично върви по пътя на женския тип, и затова, за създаването на самеца винаги е нужно нещо да се „добави“.

На един стадий това са андрогените, под влияние на които започва половата диференциация на мозъка на зародиша, на друг – натискът на връстниците, подтикващи момчето да се „дефиминизира“, да се освободи от първоначалното майчино влияние и женски черти на характера.

И доколкото тези допълнителни усилия нерядко закъсняват или се оказват недостатъчни, в развитието на мъжкото начало, включително и сексуалността, често стават някои нарушения.

Във всяко човешко общество мъжете и жените са различни. Не по-лоши едните или другите – просто различни.

Но това доколко са големи и универсални различията между мъжете и жените зависи:

1.От специфичното устройство на мъжкия и женския мозък.

2.От силата на джендърната социализация, характерен за даденото общество и социокултура.

„Мъжки“ и „женски“ мозък

Особеностите на мъжа и жената в определена степен са детерминирани от спецификата на тяхната мозъчна и хормонална организация.

Има достатъчно авторитетни изследвания, които показват, че съществуват „мъжки“ и „женски“ мозък.

Вследствие на различните изисквания на живота и дейността у мъжете и жените са развивали различни области на мозъка, отговарящи за всеки отделен вид дейност.

У жените са по-добре разпределени функциите на кората на главния мозък. Те могат да мислят едновременно с двете полукълба, а мъжете ту с едното, ту с другото.

Например, ако в резултат на нещастен случай /травма/ се повреди лявото полукълбо, то у жените възстановяването на неговите функции става по-бързо, тоест у тях дясното може в някаква степен да замени функциите на лявото полукълбо.

Нашето дясно и ляво полукълбо са съединени с мазолесто тяло – кълбо от нервни влакна. У жените те са повече и затова те могат да изпълняват едновременно няколко действия по-добре от мъжете.

Женският мозък е програмиран от природата за многофункционално действие. Мозъкът на жената никога не бездейства, винаги е активен.

Но пък мъжете имат особена областта на мозъка, която е отговорна за чувството за направление, за пространство. Такава у жените няма.

Мъжкият мозък е специализиран. В него задачите са строго класифицирани и разделени на групи.

Програмиран е така, че във всеки отделен момент да се съсредоточава върху една специфична първостепенна задача, да върши различните дейности „едно по едно“ и това е така, защото между лявото и дясното полукълба има по-малко свързващи нервни влакна, а и самият мозък е разделен на отделни специализирани отделения.

Центровете на речта в женския мозък са разположени и в двете полукълба /а на мъжете само в лявото/, което позволява отлично да владеят речта, и ето защо сред филолозите, лингвистите, педагозите има повече жени.

У мъжете проблемите с речта се компенсират с по-добрата им пространствена ориентация. Затова те са по-добри водачи, пилоти, програмисти, физици, механици, математици. Може би по тази причина в техническите вузове има повече мъже ,а в хуманитарните – жени.

Масата на мозъка на мъжете е повече от тази на жените, но това не се отразява на умствените способности на последните.

Мъжете обаче в онтогенезата губят мозъчна тъкан повече от жените. Има сведения за това, че те са по-заядливи от жените именно по тази причина, защото отмирането на тъканите в лявата фронтална зона на мозъка, която е свързана с депресиите, става у тях три пъти по-бързо, отколкото при жените.

Даже в интервала 18-45 год. се наблюдава постоянна деградация на способността да се изпълняват действия с концентрация на вниманието. А за заядливостта на старците да не говорим – тя е просто биологически обусловена.

Наред с различията във функционирането на мозъка на мъжете и жените, съществуват и различия в хормоналната функция на мъжкия и женския организъм.

Хормоните са тези биохимически вещества, изработвани от жлезите, които управляват нашето поведение.

Те са множество, но най-значимите, определящи различието в поведението като мъжко и женско са хормоните – тестостерон и естроген.

Тестостеронът е хормонът, отговарящ за развитието на мъжките полови признаци. Той също така способства за:

-оцеляването на хората, тъй като ги подбужда към придобиване на храна и отблъскване на нападение;

-агресивността;

-съперничеството и съревнованието;

-развитието на способността за ориентиране в пространството;

-самостоятелността и увереността в себе си /например тестостеронът у преуспяващите бизнесмени е повече от този у свещениците/;

-развитието на мъжките полови белези – брада, плешивост, нисък тембър на гласа;

-половата активност.

За женски полов хормон се счита естрогенът. Той, обратно – снижава нивото на агресивността и отговаря за:

-усещането за удовлетвореност и благополучие;

-стремежа за отглеждане на деца и да се защитава дома;

-оказване на успокояващо въздействие;

-подобряването на паметта;

-стимулиране на връзките между двете полукълба;

-светлите коси.

Затова болшинството мъже обичат блондинките/ но след раждането на дете косите им обикновено потъмняват – пада нивото на естрогена/.

У жените, в това число и блондинките, нивото на естрогена пада в периода от 21 до 28 ден на месечния цикъл. Това най-често води към прояви на агресивност, потиснатост и др. Констатирано е, че 50% от престъпленията, извършвани от жени, се правят именно в този период.

Разбира се следва да се има предвид, че тестостеронът и естрогенът се съдържат в кръвта както на мъжа, така и на жената. Само съотношението им е различно.

Тестостеронът преобладава у мъжете, естрогенът у жените. Но все пак нещата са строго индивидуални, тоест у някои мъже има повече естроген в сравнение с жени, и обратното – от тук за тези мъже е характерно най-вече женствено поведение, а за някои жени – мъжествено.

Обобщено изразено, в природата мъжкото и женското начало у хората са неотделими едно от друго и присъстват във всеки мъж и жена в най-различни пропорции, зависещи не само от факта на принадлежността към единия или другия биологичен пол, но и от множество различни други причини – възрастови, географски, социални и др.

Така че на света има не малко жени, в психиката на които, на отделни етапи от живота им, или през целият им живот, да преобладава у тях мъжкото начало.

Има разбира се и не малко мъже, у които да преобладава женското начало.

Макар че преобладаващото болшинство от мъжете и жените да са устроени в съответствие с техния биологичен пол, то все пак началото на противоположния пол оказва достатъчно силно влияние на тяхното личностно развитие и проявление.

автор: Колю Тодорков

„Психология на пола“