.

Квинт Хораций Флак е римски поет от Златния век на римската литература. Неговото творчество обхваща революционната епоха на Древен Рим – края на републиката и първото десетилетие на новия режим на Октавиан Август.

Бащата на Хораций е бил земевладелец, освободен роб. Съумял да даде на сина си солидно образование в училищата в Рим, откъдето бъдещия поет тръгнал към Атина, за да се усъвършенства.

Там Хораций попаднал сред средите на републикански настроени аристократични младежи. През 42 г. пр.н.е. той взема участие в решителната битка при Филипи (в Македония) (между силите на Марк Антоний и Октавиан Август срещу тези на Марк Юний Брут и Касий).

След поражението на републиканците и дадената амнистия за билите се на страната на загубилия, Хораций се връща в Италия, където разбира, че баща му е мъртъв, а имотите им са конфискувани.

За да се издържа, става писар. Вергилий го въвежда в кръга на Меценат, който става негов приятел и покровител и го представя на Октавиан. От републиканец Хораций става поддръжник на монархията.

На Хораций принадлежи репликата Carpe diem (Наслаждавай се на момента!).

Сила без ум пада под тежестта на собственото си тегло.

Само климата, не и мисленето си сменя онзи, които прекосява морето.

Приятен ще бъде този миг, който не очакваш.

Под предателската пепел се таи огън.

Няма по-голямо безумие от това да носиш дърва в гората.

Никога хищните орли не раждат мирни гълъби.

Нещата засягат и тебе, когато гори домът на съседа ти.

Натрупаното богатство е за едни слуга, а за други господар.

Колкото и да се гордееш с богатството си, то няма да промени твоето достойнство.

Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?

Защо ли мъчиш клетия си дух с планове за вечността?!

Всякакво одобрение заслужава този, който е съединил приятното с полезното.

Който упорито преследва целта на правилно избрана кауза, не се разколебава в своето твърдо решение нито заради безумието на своите съграждани, които крещят, че нещо не било както трябва, нито заради заплашителното лице на тирана.

Ако искаш да заплача, започни да плачеш първи!

Смело към мъдрост. Почвай: отлагаш ли първия час на живот по-разумен, ставаш като оня селяк, който чака реката да секне; а си тече тя и днес и вечно така ще протича.

Да не храним далечни надежди! Краткостта на живота не го допуска.

Да спасиш някого против желанието му, това значи почти да го убиеш.

Истина е, че всеки измерва със своя мярка и мерило.

Нещастието разкрива гениалността, просперитетът я прикрива.

Сам откажеш ли си много, то повече боговете ще ти пратят… Много желаеш ли, много нещо ще ти липсва.

Ако някой купи цитри и ги натрупа заедно, без да се отдаде нито на изучаване на цитра, нито на някоя муза; ако необущар купи калъпи и шила; ако нямащ намерение да търгува купи корабни платна, заслужено навсякъде ще бъде наречен луд и безумен. Различава ли се този от тях, който трупа пари и злато, незнаейки да се възползва от събраните и страхувайки се да докосне като че ли свещеното?

Ти си мисли, че за теб всеки нов ден ще бъде последен! По-драг ще дойде часът, за който не си се надявал.

Смей се и светът ще се засмее заедно с теб; плачи и ще плачеш сам.

Всички ги чака една нощ.

Цени мига, не вярвай ти напразно в утрешния ден.