.
Проф. Татяна Черниговская е невролингвист, доктор на биологическите и филологическите науки и ръководител на Лабораторията по когнитивни изследвания в Санкт-Петербургския университет.
В лекциите си за мозъка и мисленето, изкуствения интелект, съзнанието и подсъзнанието Черниговская споделя своите сензационни, дори стряскащи на моменти твърдения за човешкия мозък – нашият най-мощен компютър и как се променя той в настоящето.
Озовахме се в различен свят. Той е течен, прозрачен, нестабилен, ултра бърз, хибриден. Всичко се срина в него отведнъж.
Автономният живот на дигиталния свят е в разгара си: всемогъшият интернет, самоорганизация на мрежи.
Дигиталната реалност вече е признак за естествен подбор в обществото.
Ако си представите някоя държава, която не може да си позволи да влезе в дигиталния свят, можем да приемем, че тя изобщо не съществува. Тя не е играч. Хората могат да живеят там, да плетат кошници, но те не са участници в обща кауза.
Цифровата реалност ражда „нов вид“ човек. Наричам го „хомо конфузус“ или „човек в обърканост“. Този „хомо конфузус“ още даже не е разбрал къде се намира. Не е осъзнал в каква опасност е той, всички ние.
Наближава цивилизация на безделието, за което ние също не сме готови. Какво ще правят всички освободени от работа хора, които ще бъдат заменени от цифрови системи?
Когато ми кажат: „откриват се възможности и време за творчество“, това ме кара да се усмихвам саркастично.
Наистина ли мислите, че милионите от безбройната армия от безработни ще започнат да пишат мадригали и да свирят на лютня във времето, освободено от упорит труд? Вие сериозно ли? Ще се случи точно обратното. И не можем да се преструваме, че това не е така.
Пред нас е много трудна задача: ние сме на кръстопътя между човек, който е писал според досегашните предписанията и чете обикновени книги, и човек, който чете хипертекстове, въобще не знае как да пише, занимава се с компютърни икони и дори не пише текстове. Важно е да се разбере, че това е различен човек и той има различен мозък.
Хората живеят не само в света на столове, микрофони и портокали, но и в световете, които сами са измислили. Имаме способността да оперираме със знаци: човешки език, математика, музика.
Наистина имаме в черепа си най-сложната невронна мрежа – квадрилион връзки. Ако наистина трябва да ги броим, ще трябва да напишем 10 и след това още 85 нули. В земните езици дори няма думи за това число. Не става дума за повече от звездите във Вселената, става дума за повече от елементарните частици във Вселената.
Експертите от дигиталния свят казват, че мозъкът е компютър, набор от алгоритми, който бълва мрежа от единици и нули. И че рано или късно те ще могат да пресъздадат неговото устройство.
Ако мозъкът е компютър, то не е само един, а няколко различни по вид. В някои части от мозъка може би наистина базата са алгоритмите и там се случва механичен процес. Но в други нещата са аналогови. Да не говорим за поети, художници.
Но дори Айнщайн каза: „Интуицията е свещен дар, а разумът – неин покорен слуга.“ Един научен извод, направен след извършена логическа работа, изглежда като резултат от логическата работа, но това е само финалът на тази работа. Основната част се е извършвала не от сметки и изчисления.
Мозъкът, подобно на мускул, трябва да работи усилено. Ако лежим на дивана и лежим там шест месеца – няма да можем да станем.
Ако мозъкът чете идиотски списания, общува с глупаци, слуша лека, безсмислена музика и гледа глупави филми – няма от какво да се оплакваме. Сами сме си виновни.
Моят отговор е следният: мозъкът трябва да работи усилено. Правете така, че да му е трудно.
Четете книга, която може да е лесна за някого, но трудна за вас. Гледайте филм, който не разбирате. Мозъкът ще бъде зает с работа. Няма нужда да търсите трикове, които подобряват мозъка. Няма такива. Има живот.
Можете да закупите книгата на Татяна Черниговская „Мозък, език и съзнание“ от издателство Изток-Запад тук!