.

НАШИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ СА НЕРАЗДЕЛНИ ОТ НАШИТЕ НЕДОСТАТЪЦИ, ТОЧНО КАКТО СИЛАТА И МАТЕРИЯТА. КОГАТО СЕ РАЗДЕЛЯТ, ЧОВЕК СПИРА ДА СЪЩЕСТВУВА.

Разпространението на цивилизацията може да бъде сравнено с огън – в началото е била слаба искра, после пламък, а накрая могъщ пожар с нарастващи скорост и сила.

Всичко, което съм направил, направих за човечеството, за свят в който няма да съществуват унижения и потисничество на бедните от страна на богатите.

Ние строим, за да разрушаваме. Повечето от нашите усилия и ресурси са пропилени. Нашият път напред е белязан от разрушения. Навсякъде има само ужасяваща загуба на време, труд и живот. Безрадостна, но правдива картина.

Действията дори на най-малките същества, водят до изменения във Вселената.

Най-големите загадки на битието ни тепърва предстоят да бъдат разкрити. Дори смъртта може да се окаже, че не е край.

Ако не съществуват възможности успешно да бъде нападната, която и да е държава, войните ще престанат.

Съвременните учени мислят дълбоко, вместо да мислят ясно. За да мислиш ясно, ти трябва здрав разсъдък, а за да мислиш дълбоко, може да си напълно луд.

Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия, ние летим в безкрайното пространство с непостижима скорост. Всичко наоколо се върти, движи се, всичко е енергия. Пред нас стои грандиозната задача, да намерим начин да подчиним тази енергия. Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.

Животът е и винаги ще бъде уравнение, което не се поддава на решение, при все че има няколко известни фактора.

Сетивата ни позволяват да възприемем само миниатюрна част от външния свят.

Уверен съм, че Вселената е жива, а хората са автомати, движени от волята на Твореца и неговите планове за всеки.

Не мисля, че има по-голямо тръпка, която може да премине през сърцето на човек, от тази на изобретателя, в момента в който вижда ново творение в ума си, превръщащо се в успех… такива емоции карат човек да забрави храна, сън, приятели, любов, всичко.

От всички неща, най-много обичах книгите.

Битките между хората, както и между правителства и нации, неизменно са резултат от неразбирателства в най-широкия смисъл на думата. Неразбирателствата винаги са причинени от неспособността да се оцени чуждата гледна точка.

Ученият човек не се стреми към незабавен резултат. Той не очаква напредничавите му идеи да бъдат посрещнати с готовност. Неговата работа е като на сеяч – за бъдещето. Неговата отговорност е да положи основите за тези след него и да им посочи пътя. Той живее, труди се и се надява.

Може би е хубаво това, че в сегашния ни свят революционните идеи и изобретения, вместо да бъдат подпомогнати, са срещнати с възражение и лошо отношение – заради желания, лични интереси, глупост и незнание; преминават през изпитанията, през безсърдечните мъки на комерсиалното съществуване. Така всичко велико от миналото е било осмяно, обвинявано, потискано – само за да се издигне още по-могъщо и триумфално от борбата.

Макар и свободни да мислим и действаме, ние сме обвързани заедно, като звездите в небесата, с неразделни връзки. Тези връзки са невидими, но ние можем да ги усетим.

Ако си порежа пръста, ще ме боли, защото пръстът е част от мен. Ако видя приятел, който го боли, мен също ме боли, защото ние сме едно. Когато видя поразен враг, по-малко ме интересува, но пак ми е тъжно. Това не доказва ли, че всички ние сме част от едно и също нещо?

Индивидът е временен, раси и нации идват и си отиват, но човекът остава. В това лежи дълбоката разлика между индивида и цялото.

Колко хора са се присмивали над мен и са ме наричали мечтател, в нашия заблуден късоглед свят. Но времето ще ни съди…

Оставете на бъдещето да каже истината и оценявайте всекиго по неговата работа и заслуги. Настоящето е тяхно; бъдещето, за което наистина работих, е мое.

Скоро ще стане възможно предаването на съобщения без проводници. Всичко ще е толкова лесно, че всеки ще носи в себе си устройства чрез които да праща съобщенията си.

Никола Тесла е етнически сърбин, който впоследствие приема американско гражданство.

Често е описван като най-значимия учен и изобретател на модерната епоха, човекът, който „разпростря светлина върху лицето на Земята“.

Образът му на велик изобретател и смахнат учен е тематика в много литературни и кино произведения, тъй като явно наистина гениалността върви заедно с лудостта.

И с трудолюбието – известно е, че е спял много рядко и твърдял, че никога не му било необходимо да спи повече от 2 часа.

Споделя, че веднъж работил 48 часа без никаква почивка. Освен това е имал невероятно силна фотографска памет, имал е способността да запомни цяла книга.

В по-късен етап от живота си Никола Тесла прекарвал доста време по парковете в Ню Йорк, грижейки се за болни и ранени гълъби до пълното им оздравяване.

За откритията си и от патентите си /112 патента/ великият учен получава значителни парични суми, но използва по-голямата част от тях за експерименти.

В последните години от живота си живее в хотелска стая номер 3327 в „Ню Йоркър хотел“ в Ню Йорк, почти забравен.

Човекът, благодарение на който имате електричество днес, умира сам, безпаричен, в дългове.