.
В сянката на викторианската епоха, където жените са били ограничени от строги социални норми, се появява една жена, решена да разчупи оковите – Джордж Елиът.
Но зад това мъжко име се крие Мери Ан Евънс, гениална писателка, чийто остър ум и проницателни наблюдения я превръщат в една от най-значимите фигури на английската литература.
Защо „Джордж“?
Решението на Евънс да пише под мъжки псевдоним не е случайно. В онези времена женската литература се е асоциирала с сантиментални романи и повърхностни истории.
Мери е жадувала за сериозно отношение към творчеството си и е била убедена, че под мъжко име ще получи по-голямо признание.
В творбите си Елиът не се страхува да засяга теми, табу за своето време. Тя смело разкрива несправедливостите, с които се сблъскват жените в патриархалния свят – ограничените им възможности за образование, липсата на финансова независимост, потисническия брак.
Това е, което мъжът най-вече търси у една жена – той иска да се увери, че някой глупак го признава за умен.
Всеки мъж, който не е чудовище, математик или луд философ, е роб на някоя жена.
Войната, както и други драматични спектакли, би могла да бъде прекратена поради липса на „публика“.
Най-щастливите жени, както и най-щастливите нации, нямат история.
Знанията бавно изграждат онова, което невежеството събаря за час.
Трябва да прочетете историята и да научите за отхвърлянето, гоненията, мъченичеството и всичко друго от подобен род. Те винаги са се случвали на най-добрите хора.
Аз казвам, че най-силният фактор за растежа се намира в избора на човека.
Има време за живеене и време за умиране… Добрата смърт е за предпочитане, пред лошият живот. Мъдрият живее само толкова дълго, доколкото неговия живот има по-голяма ценност, отколкото смъртта. Дългият живот не винаги е по-добрият живот.
Важната работа – да се придвижи светът напред, не може да чака да я свършат идеалните хора.
Никое голямо дело не е било извършено от нерешителни хора, които търсят само сигурност.
Приключението не е извън човека; то е вътре в него.
Хората, които не могат да бъдат остроумни, се стараят да бъдат благочестиви и любещи.
Това, което прави живота нерадостен, е липсата на мотивация.
Никога не е твърде късно да бъдеш онова, което би могъл да бъдеш.
„Аз бих“, „аз можех“ и „аз щях“ – са достойни за презрение помощници.
Аз съм живото доказателство срещу думата „провал“. Надниквала съм вече отвъд него. Единственият провал, от който човек трябва да се страхува, е неспособността му да се придържа към целта, която счита за най-важна.
Носете усмивки и ще имате приятели; носете мрачност и ще имате бръчки.
Щастието може да дойде или да не дойде, но човек трябва да се опитва и да се подготви да се справя и без него.
За какво живеем, ако не да улесним живота си един на друг?
Коя самота е по-самотна от липсата на доверие?
Тези, които ни вярват, ни възпитават.
Ако изкуството не увеличава съчувствието между хората, то не върши нищо морално.
Простото човешко състрадание помага повече, отколкото всичката мъдрост на вековете.
В лекосмисления смях на глупостта мъдростта чува половината от своите аплодисменти.
В началото на опознаването – независимо дали на лица или неща – е да получим очертанията на своето незнание.
Гениалността е нещо повече от голяма способност за понасяне на дисциплина.
Големите неща не се правят импулсивно, а са поредица от малки неща, събрани в едно.
Думите ни имат крила, но летят не там, където бихме искали ние.
Златните моменти в потока на живота стремително се сипят покрай нас, а ние не виждаме нищо друго, освен пясък; ангелите идват да ни посетят, но ние научаваме за тях едва когато вече са си отишли.
Има много победи, които са по-лоши дори от една загуба.
Има твърде много страни от некартографираната територия вътре в нас, които би трябвало да се вземат под внимание, когато се обясняват нашите пориви и бури.
Лесно е да кажем колко обичаме новите си приятели и какво мислим за тях, но с думи не можем да изразим всички нишки, които ни свързват със старите.
Най-възхитителните приятелства са тези, в които има много съгласие, много дебати и още повече лична симпатия.
Началото на разкаянието е началото на нов живот.
Не желая бъдеще, което ще прекъсне връзките ми с миналото.
Невежеството не е така отблъскващо като глупостта, но когато се захване да предписва лекарства, може да докара много голяма вреда.
Ние копнеем за привързаност, напълно несведущи за своите недостатъци.
Ние твърде често поверяваме хората на милостта на Господа и тъврде рядко сами проявяваме милост.
Никога не вали дъжд от рози: ако искаме да имаме повече рози, трябва да отглеждаме повече от тях.
Никое зло не ни обрича безнадеждно, освен злото, което обичаме и желаем то да продължи, без да правим никакво усилие да избягаме от него.
Последствията са коравосърдечни.
За да разбереш лукса на щедростта, нужно е да бъдеш беден.
Наградата за изпълненият дълг – възможността да изпълниш следващия.
Малките деца все още са символ на вечния брак между любовта и дълга.
На всички нас лежи отговорност. Твърдо съм убедена, че нашият живот – това съвсем не е увеселително пътуване…
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето – ДЖЕЙН ОСТИН