КАФЕНЕ

На дъното на кафенето
има бъдеще
и маса с кръгове,
които се отдалечават някъде.

Обичам кофеина,
пълен с теб.
Обичам палеца ти,
който се завърта
и прави петънца
върху луната.

Обичам чашата,
събрала мургаво изящество,
и порцелана,
който става пълнолуние.

На дъното на чашата ми
има теб…
Но аз не мога да си позволя
кафе, по-силно
от началото на този стих –
и затова отпивам само глътка.